Начало / Коментар / За пропагандата на греха и покаянието.

За пропагандата на греха и покаянието.

Тази история ми се случи преди две години. По стечение на обстоятелствата тогава бях четец в Руската Църква „Св. Николай” в София. Беше събота привечер. В Църквата беше започнала вечернята, когато покрай храма мина един шумен парад – крясъци и силно озвучаване, които връхлитат и убиват всеки друг звук и арестуват мисълта, заковават всяко внимание върху себе си. Сетивата ни бяха атакувани от парада на „нетолерираните”, на „дискриминираните”, на „отлъчените” от обществото, облечени дъгоцветно и предизвикателно с нарочно разгорещено поведение.
Бях започнал да чета катизмата, която се полага за четене в събота вечер. Тогава прочетох думи, които и днес стоят така близко до мен, както тогава. Думи, които никога няма да забравя: „Блажен е оня човек, който  не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи, а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем!”

В този момент почувствах контраста, усетих пропастта между призивните слова за извисяване, за блаженството на духа, към което ни е завещано да се стремим, и действителността  грозна, пошла, отдадена на нисшето и страстите. Атмосферата на сакралното пространство на храма, извисяваща духа, се пресече от външната реалност на греха, на покварения духовен живот, на човека, който по бесовски начин пропагандира страстите си и самоцелно се отдалечава от своето Спасение. Грехът изкрещя многодецибелно и заобиколи Храма. А можеше да потърси неговата помощ…
Парадът отмина, точно когато в богослужението проехтяха думите на духовника: „С мир на Господа да се помолим!”… С мир да се помолим. Пак и пак с мир именно на Бога да се молим. Защото молитвата е началото на примирението между Бога и хората и между хората и хората и е силното оръжие за победа над греха и страстите.
Ние се молихме и се молим за отдалите се на греха наши братя и сестри. Те ще минат днес отново в цветно и шумно шествие покрай храма. Ще крещят колко дискриминирани са те, колко страдат от нетолерантните останали, колко отритнати и заклеймени са от обществото, колко никой не ги иска… А ние ще ги чакаме в храма. Защото Христос иска всеки един от тях, от нас. Христос иска грешниците при себе си, за да ги освободи от греха и да ги спаси. Но спасението е възможно само и единствено, ако грешникът потърси Бога, ако като стигне до храма, не го заобиколи в шумна парадираща греха си тълпа, а влезе вътре и се смири и осъзнае. Храмът и хората в него, Църквата дава подкрепа и път за спасение.
Възможно е свикналите да чувстват отхвърляне да виждат и у християните само осъждане и заклеймяване. Но истината е, че Църквата ще ги приласкае в своите обятия и ще е тяхната опора в нелекия път на преодоляването на пагубната страст и спасението. Църквата е с протегната към тях спасителна ръка. Храмът очаква всеки от пропагандиращите своите страсти, за да му даде живот. Дали пак храмът ще бъде заобиколен? Вероятно – да. Но ще е с винаги очакващо отворени врати, защото в него е освобождаването и греха и спасението, в него е Христос, който обича, приема и спасява грешника според неговата свободна воля.
 

 

Храмът ще бъде заобиколян? Докога?
 
Автор: Ангел Карадаков

За Ангел Карадаков

Виж още

Ловчанският митрополит Гавриил: Нищо политическо няма в решението ни за Македонската църква

Пред БНР Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил обясни, че решението на Светия Синод на БПЦ да признае ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *