Владика, а?

 – Виж тука! Погледни там! Какво шаренило!… Колко езици и вери!…
И църкви имаше много в тоя град, все трябваше да се спират и да се кръстят, и джамии много с минарета чак до облаците, а казаха им пред една отворена врата, в която влизаха брадати евреи, че вътре било еврейска черква. Двамата далечни пътници излязоха и на широко тържище, дето се издигаше една още по-чудна сграда, ни джамия, ни църква, но с кубе от червени тухли, от вратите й излизаше пара. Отиде Пенко и там да попита, щом не можеше сам да се сети каква беше тая сграда. Казаха му, че е баня, че всеки може да влезе да се окъпе с топла вода за три аспри, но когато има турци вътре, на гяури не се позволява да влизат. Не се учуди Пенко на топлата вода, която извираше тук от земята – на един час от Банско, в семо Добринище, също извираше топла вода от самата земя, но такава баня, за толкова много люде, не беше виждал. Той попита още:
– А защо да не могат да влизат наши, когато вътре се къпят турци? Нели е за пари?
– Ти не бой се, това не е голяма беля: банята стои повече празна.
Една що бяха отминали двамата млади пътници зейналата врата на банята, откъм единия край на тържището се зададе със звън и тропот голяма кочия с три коня, а един конник в турско облекло яздеше пред нея, види се да й отваря път. Други двама също такива конници яздеха след нея, те пък да я пазят. Пенко дръпна другаря си:
– Чакай да видим това чудо. Кой ли е вътре…

Малкото шествие мина край близката джамия и се спря тъкмо пред вратата на банята. Тримата конници веднага скочиха от конете и притичаха към кочията. На задното й седалище се бе разположил един необикновено шишкав поп с ново расо и висока калимавка, а на широките му гърди проблясваше голям златен кръст на дебела верижка. Кръгло и румено беше лицето на непознатия поп, с лъскава и черна, една прошарена брада. Поспряха се и други люде да погледнат. Пенко попита:
– Кой е светиня му?
– Не го ли познаваш! – учуди се софиянецът, когото бе попитал. – Това е нашият владика, кир Ангелакис. Ето срещу него и дякона му Григориядис, и измекяра му. – На предното седалище, срещу владиката, седеше друг един, по-млад поп, а на капрата до кочияша се бе разположил млад, контешки облечен мъж с черни, завити нагоре мустаки и хубави черни очи. Софиянецът и сам се разприказва: – Владиката се къпе всяка седмица, та и през пости. Кисне вътре с часове, разтрива го, мие брадата и косата му ето неговия измекярин и те сами стоят в банята, дяконът стои вън, край шадравана, пие кафета и чака. И никого не пущат вътре, когато се къпе владиката…
Скочил бе от капрата младият слуга, слязъл бе и дяконът, сега двамата помагаха на владиката да се смъкне от кочията. И когато стъпи той на земята, празната кочия отскочи нагоре, освободена от голямата му тежина. Дяконът и слугата поведоха владиката към вратата на банята, а той с големи усилия носеше издутия си корем. Вратата се затвори веднага след тях, а отвън останаха тримата ездачи, които насядаха на ръцете си юздите на конете и наизвадиха тютюневи кесии, че трябваше дълго да чакат господаря си. Приказливият софиянец не спираше:
– Сега и сам пашата да дойде, няма да го пуснат вътре. Ама пашата знае и няма да дойде. Па и не се знае кой е по-голям господар, ако е пашата турчин. Конакът на владиката е по-хубав от пашовия конак, не сили го виждал? И подвластието на владиката е по-голямо от пашовия вилает, по цял шиник  злато събира кир Ангелакис всяка година, кожи дере…
– Владика, а? – Попита Пенко.
– Владика – отвърна софиянецът.
– Владика – повтори Пенко – Ангелакис. Той трябва да е грък.
– Грък, то се знае. Къде си видял ти владика българин или… Всички владици са гърци.
Пенко познаваше само един грък – Захарос, хекимина в Банско. Сега виждаше от близо още един грък – софийския владика; всяка неделя ходи на баня и турци пазят врата на банята; живее в пашовски конак, злато събира, човешки кожи дере. Остана в паметта му и владиката с едно чувство на гняв и погнуса.

Из „Хилендарският монах“ – Димитър Талев, 1975 г. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Блажената Олга от Аляска и нейният съпруг, о. Николай

Миналия път разказахме за блажената Олга, благодарение на която Бог се прославил из земите на ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *