Начало / Интереси / беседи / Отново е пост. Как да постим?

Отново е пост. Как да постим?

 Дни наред живяхме сякаш в безвремието. Изживяхме радостните дни на Възкресението; припомнихме си 40-те дни, в които възкръсналият Христос е сред Своите верни последователи; чухме на Възнесение думите Му: „ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели… до край-земя“ (Деян. 1:8);
станахме свидетели на изпълнението на обещанието на Господа и заедно с апостолите посрещнахме Утешителя в сърцата си. Но постепенно се потапяме в ежедневието, проблемите ни грабват, губим мира в сърцето си, духовната радост отстъпва неусетно пред вълнения, страхове и грижи. И точно тогава, слава Богу, наближава Петровият пост.
Нарича се още „Апостолски“, а навремето – „Пост за Петдесетница“, тъй като възниква по примера на апостолите, които, след като приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целият свят.
Продължителността на Петровия пост е различна в зависимост от датата на Пасха. Започва винаги от неделята след Петдесетница – Неделя на Всички светии, и завършва в деня преди двата най-големи апостолски празници – 29 юни, когато се честват първовърховните апостоли Петър и Павел, и 30 юни – Събор на светите дванадесет апостоли. Ако в някоя година Възкресение Христово се падне между 5 и 8 май, въобще няма пост.
След Възнесението на Христос много християни пострадали мъченически за вярата си. Жертви на тези гонения станали и апостолите Петър и Павел. Постът, който започва в деня след Неделя на Всички светии и предшества апостолския празник, припомня страданията на първите християни и различните християнски служения. Той е напомняне и за опасността да се върнем към живот без Бога, ако не сме постоянно бдителни, ако изоставим вътрешната си самодисциплина, ако животът ни не е постоянен духовен подвиг.
„След продължителния празник Петдесетница постът е особено необходим, та чрез този подвиг да очистим мислите си и да станем по-достойни за даровете на Светия Дух – пише св. Лъв Велики. – След истинското празненство, което Светият Дух освещава със Своето съшествие, обикновено следва всенароден пост, благодетелно установен за лечение на душите и телата, поради което следва да го провеждаме с нужното благоговение.“
Като се изпълнили с Духа на истината, между другите небесни тайни апостолите възприели и учението за духовното въздържание. Очиствайки сърцето си с пост, човек става по-способен да възприема благодатните дарове и с Божия помощ да отстоява на изкушенията. Затова след светлите и радостни дни на Възкресение, Възнесение и Петдесетница Църквата е установила да се отдаваме на пост. Този пост ни е нужен и за да съхраним в себе си онези дарове, които са ни преподадени чрез Тайнствата на Църквата и да ги преумножаваме в своето лично християнско служение.
Установяването на този пост се отнася още към първите времена на християнството. Утвърден в Рим, той постепенно е възприет и в Цариград, където според свидетелствата е въведен от св. Атанасий Велики.
За църковното установяване на този пост се упоменава в апостолските постановления.
„След Петдесетница се празнува една седмица, а после се пости: справедливостта изисква да се радваме за приемането на даровете от Бога, и да постим след облекчението за плътта.“
Той особено се утвърждава, когато в Константинопол и в Рим (преди разделението) били построени храмове, посветени на първовърховните апостоли Петър и Павел. Освещаването на константинополския храм било извършено на 29 юни и оттогава този ден станал особено тържествен и на Изток, и на Запад. В Православната църква се утвърждава и практиката  вярващите да се подготвят за празника чрез пост и молитва.
След IV век свидетелствата на отците на Църквата за Апостолския пост стават все повече. За него споменават св. Атанасий Велики, св. Амвросий Медиолански, а в V в. и Лъв Велики и Теодорит Кирски.
 Петровият пост е по-малко строг и щадящ, отколкото Великденският пост. Както през Коледния, така и през Петровия пост се разрешава риба (освен в сряда и петък). Риба се разрешава и на 24 юни -Рождество на св. Йоан Кръстител (Еньовден), независимо какъв ден се пада.
Задължителен строг пост се полага в деня преди празника, на 28 юни, но ако се случи в събота или неделя, строгостта на поста се облекчава и в този ден се разрешава олио и вино.
Ако 29 юни, празника на Първовърховните апостоли, се случи в сряда или петък, се разрешава риба, а ако 30 юни съвпадне със сряда или петък, се разрешава само да се яде постна храна с олио и вино.
Светите отци съветват да не предприемаме прекалено тежък пост, в резултат на което или съвсем да изоставим въздържанието, или да се възгордеем. Всеки, който е постил, знае, че разумният пост не изтощава, а носи лекота, съсредоточеност, трезвост, радост, чистота.
 От изключителна важност е да ходим чест на църква и да участваме в богослуженията. Да се постараем поне веднъж по време на поста да се изповядаме и да се причастим. Нито условията на живот, нито времето, обстоятелствата и т.н. могат да ни извинят за леността и нерадението. Всичко зависи от това, колко сериозно се отнасяме към вярата си.
Ако се лишим от богослуженията по време на поста, лишаваме се не само от тяхната красота и дълбини, а и от онова, което придава смисъл на поста и го прави действен – богообщението.
От християнска гледна точка физическото въздържание и лишение е съвършено безполезно, ако липсва духовният пост, ако целия подвиг на поста не съсредоточаваме върху Бога и не е насочен към Него. Ние постим, за да усетим Божието присъствие в душата си. Чрез поста и молитвата прогонваме от себе си всичко нечисто и вредно.
През този период от нас се изисква начин на живот, който подобава на поста.
Навремето в православните страни самото общество е създавало подобаваща атмосфера по време на поста, животът потичал в определен ритъм, по определени правила, закривали се увеселителните заведения, преустановявали се светските приеми. Светът днес не се променя с началото на поста, затова от нас се изискват особени усилия, налага ни се да преосмисляме връзката между вътрешния духовен живот и външното му проявление.
Домовете ни трудно могат да се нарекат „оазиси на спокойствието“. Човек се оказва неспособен да се наслаждава на тишината, губи способността за молитвена съсредоточеност и молитва въобще. През поста трябва да търсим възможност за повече усамотяване, молитва и четене на духовна литература у дома, да насочваме вниманието си към вътрешния ни свят и да изследваме себе си.
Що се отнася до времето, прекарано извън дома, тук трудно могат да се дават рецепти. Трябва само да имаме предвид, че постът освен всичко друго е и време за търсене и постигане на смисъла: в професионалния живот, в отношенията с другите и по отношение на обстоятелствата в живота. И ако нашата вяра действително е от първостепенно значение за нас, тя следва да не е нещо отделно, а да се съотнася към живота във всичките му проявления и в цялата му сложност.
 
Източник: Църковен Вестник, Брой 11, 2004 г.

За Ангел Карадаков

Виж още

Сръбският президент Александър Вучич се поклони на гроба на св. Сава във Велико Търново

Вчера министър председателят на България Бойко Борисов и президентът на Сърбия Александър Вучич посетиха гробовете ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *