Днес е Шестата Неделя след Пасха – Неделя на слепия и заедно с чудното му изцеление Светата Православна Църква отбелязва и Третото намиране на честната глава на Св. Йоан Кръстител. Днес е и ден, в който ни е дадено да упражним правото си на глас, да посочим своите избраници в Парламента на Европа. Днес е ден след земетресението до гръцкия остров Самотраки, което, Слава Богу, не ни засегна сериозно, ден, в който е вече ясно, че тежките наводнения в Словакия, Хърватска, Босна и Херцеговина, спряха в Сърбия и отново бяхме запазени. Хиляди са без домове, стотици са изчезналите, десетки загинаха, Бог да успокои душите им. Ние бяхме пощадени. Отново. Слава на Бога!
Нека затова и за многото благодеяния на всички наши светители, за молитвите им и застъпничеството пред нашия Господ Бог, за самото Негово милосърдие не спираме да благодарим и да се стараем повече – да бъдем днес малко-по-добри християни от вчера, утре – малко по-добри християни от днес. Да бъдем незлобливи и мъдри като правим своите избори – и днес, и всеки един ден от годината, да не униваме и да не забравяме, че и в трудностите, и в най-самотния ни и тъмен час с нас е Бог и безчетното воинство ангели, сили, власти и всички Божии творения. Само като сме част от тази мъдро устроена вселена може да бъдем живи, истински и пълноценни. А цялото мироздание се отразява в Светата Православна Църква, в нейното съществуване и проявление, в този и всеки друг храм – с неговото устройство, богослужение и накрая – във всички нас, Божия народ. Да бъдем българи, да бъдем заедно, в Църквата и да благодарим и славим Бога.
Да, трудности имаме, и то много. Но кому и кога е било леко? На св. Йоан Кръстител – постник, пророк, виждащ Божията слава и сила, но вечно смирен, в пост, с грубо одеяние, в пустинята, справедлив глас Божи, позволил си да изобличи един от най-могъщите и безпощадни царе на времето си – Ирод? Да е в тъмница, да бъде обезглавен безславно, заради прищявка на пир на разглезени богаташи? Нима е било леко на слепородения, от бебе, от дете, юноша и мъж, прекарани в мрак, без да види лицето на майка и татко, без да знае що е зора, що е планина или що е то хоризонта? Нека си представим за миг какво е това, нека затворим очи за малко. Да сме лишени от това най-важно от физическите сетива. Страшно е, нали? Тежко!
Но именно такива са Божиите избраници – Св. Йоан Кръстител, Светите Апостоли, Пророците, мъчениците, следовниците Христови и тогава, и досега, и вбъдеще, такива сме и ние, всички християни – тежко ни е, ежедневно имаме трудности, понякога не виждаме очевидното, осмивани или по-лошо – просто незабелязвани, независимо от усилията ни да носим кръста си и да правим добро.
Но именно в страданията и трудностите, в природните бедствия, в лишенията и когато сме насаме, в тъмната стаичка, в немощите ни, се проявява Бог. Не знаем защо са ни болките, подобно на слепородения – дали заради наши или на родителите ни грехове, но винаги върху ни – като хора, като народ и държава, идва помощ и изцеление, и така се явяват делата Божии върху ни. Точно затова си струва всички усилия, борби и мъки – за да видим Бога за миг, чрез благодатта и проявленията на Светия Дух, в едно прославяем Отец, Син и Свети Дух! Защото лице в лице никой жив човек не може да е с Него, затова сме слепородени и ние. Затова се учим на търпение, дори неосъзнато в годините на живота си, в шумното и забързано ежедневие да можем да спрем, да чуем, да отворим сърцата си и живота си за преминаващия покрай нас Господ. Не знаем кога, нито къде или как, но Той ни намира и ни отваря очите за Светлината, за Истината. И нищо не свършва – от този миг нататък от нас се иска, подобно на Св. Йоан Кръстител и слепородения да изповядваме Бога и вярата си в дела, да сме твърди и непоколебими, истински Христови воини, но оценявани в силата на вярата, смирението и любовта си, а не в битки срещу плът и кръв. Да пазим Светлината, която Бог ни даде, да бъдем синове на Светлината (Йн. 12-36). Затова самият Христос каза „Докле съм в света, светлина съм на света“ (Йн. 9:5), затова палим свещи в храма, затова Светият Олтар е обърнат винаги на изток, отдето изгрява слънцето, затова угодниците Божии се наричат „Свети“. Защото Бог е Светлина и Истина, мъдрост и справедливост, любов и вечност и тия, които са с Него, които не се колебаят да гледат с очите си, за да видят Истината и отстояват тая Истина, се наричат християни.
И дори, възлюбени братя и сестри, да сме изправени на съд както слепородения пред фарисеите, дори силните на деня уж да ни питат какъв е нашия избор, но всъщност да ни внушават какво да отговорим или направим, даже близките ни да се поколебаят и да отстъпят, както родителите на слепия, даже да не чуваме Бога, да не Го чувстваме до себе си в момента, да не знаем къде е, да нямаме сили или увереност какво да правим, винаги, преди всичко и във всичко да изповядваме вярата си в Него и с думи, и с дела. Да изричаме и отстояваме Истината просто и твърдо – „едно зная, преди бях сляп, сега виждам“ – както каза слепороденият. Бе прогонен, но Иисус го потърси, и тогава той извърши най-важното, което може да направи всеки християнин, и тук, в храма като нас днес или апостол като Повярвалия Тома след Възкресението: „рече: вярвам, Господи! И Му се поклони“. Във всичките си дни, амин!
Автор: Деян Петров