Начало / Коментар / В отговор на публикация във в-к „Струма“

В отговор на публикация във в-к „Струма“

ДО ГЛАВНИЯ РЕДАКТОР
НА ВЕСТНИК
„СТРУМА”
БЛАГОЕВГРАД
О Т Г О В О Р
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН /ГОСПОЖО/ ГЛАВЕН РЕДАКТОР,
В бр. 115 (6699), на вестник „Струма” от 22.05.2014 г. бе публикувана статия със заглавие: „Благоевградчанин от кв. „Грамада” стана хит в интернет с критика към църквата”.В статията се изнасят неверни твърдения, свързани с написаното от мен в есе, с което участвах в конкурс на тема „Дяконията като начин на служение в Православната църква”, отнасящи се към БПЦ. Ето защо, моля да публикувате отговора ми на същото място и със същия шрифт, при спазване на изискванията на закона.
При цялото си уважение към посочения вестник и автора на статията г-жа
В. Симеонова, трябва да направя следните уточнения:

1. Никъде в есето не е отправяна критика към Българската Православна Църква, както е упоменато в заглавието.
                                                      
2. Желая да се разгранича от ЛИЧНОТО МНЕНИЕ на г-жа Ваня Симеонова, което гласи: „ …Ботьо Димитров … разби Българската православна църква, вадейки на показ тоталнотой безхаберие по отношение на социалната дейност, която би трябвало да е в нейната основа. Димитров изложи в няколко страници главния порок на църквата – да си затваря очите пред бедните и онеправданите, в есе, с което участва в организирания наскоро конкурс…”
В есето съм представил мои виждания за социалната дейност на Църквата.
Основа на Църквата трябва да бъде благовестието и учението за вечния живот, а след него материалната помощта към хората, защото човек не е само от душа, а има и тяло за което трябва да се грижи.
Също се разграничавам и с публикуването в края на статията мнение, отнасящо се към висшия клир, както и с някои други написани неща, но те не са от най-голяма значимост.
3. Следващото, което искам да уточня, са цитатите от есето вплетени в обобщаващо според автора мое лично мнение.
Вестник „Струма”: „Според младия семинарист църковната институция е забравила заповедта на Иисус Хритос „да любим един другиго, както Той ни възлюби“.
В есето такова нещо няма никъде написано!
Вестник „Струма: „Мястото на църквата днес е да бъде сред болните, гладните, бедните хора. Прекрасно ще е, ако тя работи с приютите за деца и възрастни, със заведенията за лечение на хора, изпаднали в алкохолна, наркотична и други зависимости. А в родната ни църква, колкото и неприятно да ми е да го призная, социалната дейност не е голяма”, критикува Димитров.„
Тези думи в есето звучът така:
Мисля, че мястото на социална дейност на Църквата в съвременния свят трябва да е сред болните, гладните, бедните хора. Нужно е Църквата да обърне внимание на хората със специални нужди и да бъде сред младите и учащите се. Прекрасно ще е, ако Тя работи с приютите за деца и възрастни, със заведенията за лечение на хора, изпаднали в алкохолна, наркотична и друга зависимост.  Според мен, главна цел на Църквата след благовестието за вечния живот и ученето как да го живеем трябва да бъде помощта към човеците, които изпитват някаква нужда, от какъвто и да е характер.

Радвам се, че  създателите на сайта milostivi.org ни дадохте повод да помислим повече и по-задълбочено по тази важна тема, свързана с дяконията. Всички хора, още повече семинаристите, като бъдещи духовници, е нужно да бъдем запознати със социалната дейност на Църквата и да се стараем по какъвто можем начин да я развиваме. Нивото на социална ангажираност на Църквата, провеждана по правилен начин, е признак за общото духовно състояние и на самата поместна Църква, и на обществото, в което Тя е изпратена.  В родната ни Църква, колкото и неприятно да ми е да го призная, социалната дейност не е голяма. Факт! Наистина, срещат се на места социални кухни, домове за нуждаещи се хора, центрове за работа с наркозависими, свещеници, които работят с хора изпаднали в беда по една или друга причина. Има и занимания по вероучение за деца и възрастни, но всички те по-скоро са изключение, а не обичайна развиваща се дейност на енорията или на митрополията. Задача на Църквата е да увеличи мащабите на социалната Си  дейност. За тази цел трябва голяма ревност и неуморен труд от клира и народа.”

4.И последното, което желая да разясня е, че не съм и не съм бил администратор на православния блог Добротолюбие!
Аз уча в Софийската духовна семинария и работя за БПЦ, защото съм убеден в правотата на християнството и в същността на служението на Църквата. 
Нека моята визия и предложения изложени в есето се разбират правилно. Не да бъдат разглеждани като критика, а като стремеж да допринеса за утвърждаването на успеха и авторитета на БПЦ. Желая родната ни Църква да става все по-добра в социалната Си дейност и по-влиятелна, но „За тази цел трябва голяма ревност и неуморен труд от клира и народа.”
Смятам, че ние трябва да разговаряме за нещата от живота, да си поправяме грешките с един спокоен и уравновесен тон, без да гледаме на другите като врагове и да се стремим да правим по-добър живота ни.
Всеки човек иска да успява в онази кауза, в която той вярва!
22.05.2014 г.                                                                                          С уважение,

 

Ботьо Димитров
 
Есето на Ботьо Димитров може да видите тук.

За Ангел Карадаков

Виж още

Живите камъни

През последните месеци, когато управляващата сглобка започна да се разглобява, интензивно се заговори за държавните ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *