Начало / Интереси / беседи / Страстна седмица – Велики Четвъртък

Страстна седмица – Велики Четвъртък

На Велики Четвъртък се отбелязват четири събития: измиването на краката на учениците, основаването на Светата Евхаристия на на Тайната Вечеря, агонията на Спасителя в Гетсиманската градина и предаването Му от Юда.
 
Основаването на Светата Евхаристия
 
В горната стая по време на Тайната Вечеря, Иисус дава изцяло ново значение на храната и питието по време на това сакрално хранене. Той се отъждествява с хляба и виното: „И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.“ (Мат. 26:26-28). Научили сме се да свързваме храната с живота, защото тя поддържа нашия земен живот. Чрез Евхаристията виното и хляба, които се консумират само от човека,  стават дар за живот за нас. Осветени, хлябът и виното стават  Тяло и Кръв Христови. Но тази промяна не е физическа, а мистична и свещена. И докато истнският състав на хляба и виното не се променят ние приемаме истинскитие Тяло и Кръв Христови. 

 В Евхаристията Бог влиза в такова общение с живота, че хранейки човечеството със Себе Си, Той остава отделен. Както казва св. Максим Изповедник –  Христос „ни предава Божествения живот, като става ядивен.“ Създателят на живота разбива границите на създаденост. Христос действа така, че „та чрез тях да станете участници в божественото естество“ (2Петр. 1:4). Евхаристията е центъра на живота на Църквата. Тя е най-задълбочената молитва и най-важната дейност на Църквата. Точно в едно и също време тя е извора и върха на живота на Църквата. В  Евхаристията Църквата обявява своята истинска природа и непрекъснато се променя от събор на човеци в Тяло Христово, в Храм на Светия Дух и в народ Божий. Евхаристията е предварително издигнатото тайнство. Тя придава цялостност на останалите тайнства и разкрива цялото домостроителство на Спасението. Животът ни в Христа непрекъснато се обновява и изпълва от Евхаристията. Евхаристията дава живот, а животът, който тя дава е живот с Бога. В Евхаристията Църквата спомня и свещено извършва изкупителното събитие на Кръста иучаства в неговата спасителна милост. Това не означава, че Евхаристията се опитва да възстанови минало събитие. Тя не повтаря това, което е неповтаряемо. Христос не е разпънат отново и отново.  По-скоро хлябът и виното се превръщат наистина в Тяло и Кръв на Агнеца Божий, „Този, Който се предаде за живота на света.“ Христос, Въплътеното Слово, непрестанно се предерлага на вярващите чрез осветените Дарове т.е. Неговото възкресло и божествено Тяло, Което заради нас умря веднъж и сега е живо (Евр. 10:2; Откр. 1:18). И вярващите идват седмица след седмица в храма, не само да славят Бога и да чуят Словото Му. Те идват,  първо, за да изпитат мистерията на Спасението и да бъдат обединени в Страстта и Възкресението на Господ Иисус Христос. В Евхаристията получаваме и приемаме възкръсналия Христос. Споделяме Неговото жертвано, възкръснало и божествено Тяло, „за прощение на греховете и за живот вечен“ (от Божествената Литургия“. В Евхаристията Христос излива в нас, като постоянен и неотменен дар, Светия Дух: „Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии. Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим.“ (Рим. 8:16-17). Събитията, които Христос предизвиква на Тайната вечеря са с дълбоко значение. Давайки на своите ученици своите последни наставления и молейки се за тях, Христос отново разкрива своето Божествено Синовство и своя Божествен авторитет.Основавайки Евхаристията, Христос се предлага като Общение и живот. Измивайки краката на Своите ученици, Той  обобщава Своето служение, обявява Своята съвършена любов и разкрива Своето дълбоко смирение. Измиването на краката (Йоан. 13:2-17) е акт пряко свързан с Кръстната Жертва на Христос.  И двете разкриват различни аспекти от кеносиса1 на Христос.  И докато Кръстната жертва изобразява Христовото послушание към Отец Си (Фил. 2:5-8), измиването на краката показва Неговата интензивна любов и раздаването Му за всеки човек според способността на човек да Го приеме (Йоан 13:6-9).
 
Молитвата в Гетсиманската градина
 
Важен епизод, в поредицата от събития преди Кръстната смърт, откриваме в Синоптичните Евангелия – агонията и молитвата на Христос в Гетсиманската градина. (Мат. 26:36-46; Марк 14:32-42; Лука 22:39-46). Въпреки че Иисус бе Син Божий, бе Му предопределено да приеме пълнотата на човешкото битие, да изпита страдание и да бъде послушен. Лишавайки Себе си от Божествените си привилегии, Синът Божий приема ролята на слуга. Той преживява наистина човешкото битие.  Въпреки че бе безгрешен, Той се съюзи с цялото човечество, стана съпричастен на човешките немощи и изпита същите изпитания. (Фил. 2:6-11; Евр. 2:9-18). Събитията в Гетсиманската градина драматично и мъчително разкриват човешката природа на Христос. Неизбежна е жертвата за спасението на света, която трябва да претърпи. С цялата си брутална сила и мощ, смъртта се е втренчила в Него. Тежките иго и страх на смъртта, тези бедствени резултати от праотеческия грях, причиняват на Спасителя дълбока тъга и болка (Евр. 5:7). Като човек инстинктивно Той се опитва да избегне смъртта. Изправен е пред решение. В момента на своята агония Той се моли на Своя отец „Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти.“ (Марк 14:36). Неговата молитва разкрива дълбочината на скръбта и агонията Му, както и Неговата „несравнима сила на духа и непоколебими желание и решение … да изпълни волята на Отец Си.“ Иисус предава своите безусловна любов и доверие на Отец Си. Достига предела на самоотричането – „не каквото Аз искам“, и то за да изпълни волята на Отец. Приемането Му на смъртта не е някакъв собствен вид на стоическа пасивност и отричане, но е акт на абсолютна любов и послушание. В този решителен момент, като обявява, че приема смъртта като подчинение към волята на Отец, Христос унищожава силата на страха на смъртта за едно с придружаващите я несигурност, страхове и ограничения. Той се научи на послушание и изпълни Божия план (Евр. 5:8-9). Юда предава Христос с целувка, която е символ на приятелство и любов. С предателството и разпъването на Христа праотеческия грях достига до нов връх. Изкушението на човека в Рая достига своята кулминация в смъртта по плът на Бога. Злото, за да бъде победоносно, трябва да убие светлината и да унижи доброто. И в крайна сметка то, злото, се оказва, че е една лъжа, един абсурд и чиста лудост. Христовата смърт и Възкресение доказват, че злото е безсилно. С капаните и изкушенията, които изобилстват в този свят и в нас самите, трябва да жадуваме живот в общение с всичко добро, благородно, естествено и безгреховно, като по Божията милост се уподобяваме на Христа.
 
П.П. Моля за извинение нашите читатели за закъснението на превода. 
 
Превод от Английски: Божин Дончев
Източник: http://lent.goarch.org

За Ангел Карадаков

Виж още

Мисли на Сливенския митрополит Йоаникий

Сливенският митрополит Йоаникий бе ерудит книжовник, който имаше дара да познава богатството на словото, да ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *