Начало / Интереси / беседи / Страстна седмица – Велики Петък

Страстна седмица – Велики Петък

На Велики Петък Църквата отбелязва смъртта на Христос на Кръста. Това е кулминацията на преживяването на Страстите Христови, в които Христос пострада и умря за греховете ни. Отбелязването започва в четвъртък вечер с четенето на 12-те Евангелия и завършва с службата за Опело Христово в петък вечер. 
 
Отбелязване на Велики Петък
 
На този ден почитаме страданията на Христос: подигравката, короната от тръни, бичуването, гвоздеите, жаждата, оцета и унижението, викът от изоставеност и всичко, което Спасителят претърпява на Кръста. Денят на Христовата смърт е ден на грях. Грехът, който омърси Божието творение от началото на времената и достигна своя ужасяващ апогей на Голготския хълм. Там грях и зло, унищожение и смърт вилнеят. Безбожници Го приковаха на Кръста, за да го унищожат.  Но Неговата смърт даде неотменяема присъда на падналия свят, като разкри своята истинска и метафизична природа. В Христа, новия Адам, няма грях. И заради това няма и смърт. Той приема смърт, защото е знаел трагедията на живота ни. Той избра да изсипе Своя живот в смъртта, за да я унищожи и, за да унищожи владенията на злото. Неговата смърт е крайното и върховно откровение на Неговото послушание и любов. Заради нас, Той претърпя мъчителната болка на абсолютната самота и отчуждение – „А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои, Елои, лама савахтани? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Марк 15:34). 

Тогава Той приема върховният ужас на смъртта с агонизиращ вик : „свърши се!“ (Йоан 19:30). Неговият вик е признак, че Той държи смъртта Си в ръцете Си и, че мисията Му на изкупление  е завършена, изпълнена, приключена. Но колко странно е това. И докато нашата смърт е радикално незавършена, Неговата е тотално завършена. Денят на Христовата смърт се превърна в инстинския ни рожден ден. „ С мистертията на Христовата смърт и Възкресение, смъртта придобива положителен оттенък. Дори и и да изглежда, че физическата смърт е окончателния край, то не е така, тя не е завършека на дълъг унищожителен процес.  Тя, смъртта, става необходим край, но и сигурен признак за крайната Пасха, за нашия път от смърт към живот, а не от живот към смърт.
 От самото си начало Църквата е отбелязвала всяка година трите решителни и важни дни – Велики Петък, Велика Събота и Пасха. Велики Петък и Велика Събота са дни, изпълнени с голяма тъга и строг пост още от времето на най-ранните християни. Велики Петък и Събота насочват вниманието ни към съденето, разпъването, смъртта и погребението на Христос. Оказваме се насред невероятната мистерия на крайното смирение на страдащия ни Господ. Затова тезо дни са дни на дълбок мрак, както и на бдително очакване. Създателят на живота е на работа, превръщайки смъртта в живот: „Елате, да видим нашия Живот лежащ в гроба, за да даде живот на тези, които лежат  в гробовете.“ (Стихира на Велика Събота). Литургийно, невероятното и дълбоко събитие на смъртта и погребението по плът на Бог, се отбелязва от една особена тишина, т.е. от липсата на  евхаристийна  служба. Велики Петък и Велика Събота са единствените два дни в годината, когато не се извършва евхаристийна служба.  Все пак преди 12 век се е извършвала Св. Литургия на Преждеосвещените Дарове на Велики Петък. С богатите уроци от Писанието, прекрасна химнография и жива литургичност, Божествените служби на Велики Петък  изваждат на фокус страстите Христови и тяхното вселенско значение.Химните на службите в този ден ни помагат да вникнем в начина, по който Църквата разбира и празнува невероятната мистерия на Христовата страст и смърт.
 
Превод от Английски: Божин Дончев
Източник: http://lent.goarch.org

За Ангел Карадаков

Виж още

Мисли на Сливенския митрополит Йоаникий

Сливенският митрополит Йоаникий бе ерудит книжовник, който имаше дара да познава богатството на словото, да ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *