Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Бог повелява на един от най-приближените Си ангели да възвести тайната и в Своето величие вещае: „Гаврииле, иди в Назарет, галилейския град, в него живее една отроковица, Дева Мария, обручена за мъж на име Йосиф. Иди в Назарет!“ казва Господ. Но защо? Затова, защото Всевишният ще приеме въжделената красота на девството като най-благоуханна роза от земя, обрасла с тръни. „Иди в Назарет!“ за да се изпълни пророчеството, „че Той ще се нарече Назорей“. Кой ще се нарече Назорей? Този, Когото впоследствие Натанаил нарича Син Божий и Цар Израилев.
Изпратен е Гавриил, на когото и по-рано е заповядвано да възвестява Божествените тайни, както пише ясно в книгата на пророк Даниил. „Иди в Назарет, галилейския град казва Бог на Гавриил, и благовести на Девата радостта, която някога Ева загуби. Внимавай да не Я смутиш, защото този твой поздрав е знак за радост, а не за печал, утеха, а не безпокойство.“ Каква по-голяма радост за човеците от тази, че човешкото естество ще се съедини с Божието естество и по причина на това съединение в Едно Лице ще стане едно с Бога? Има ли нещо по-изумително от това, да видиш Бога, смирил се дотам, че да бъде носен в женска утроба? Какво поразително чудо! Бог, за Когото „небето. . . е престол, а земята подножие на нозете Му“, Бог, за Когото небесата са тесни, Който заема с Отца престола на вечността да се вмести в девическа утроба! Какво по-изумително от това да видиш Бога в човешки образ, неразделен обаче от Своето Божествено естество, и човешкото естество съединено с естеството на Своя Създател, за да се яви Бог съвършен и цялостен човек?
Като изслушал Божественото предначертание и получил заповед, която надвишавала силите му, Гавриил се намирал между страха и радостта. Съзнавал, че е недостоен да изпълни Божествената повеля, но и не дръзвал да я наруши. Той се подчинил на Божия глас и отлетял за Назарет. Спрял се пред входа на Йосифовия дом. Сам, в недоумение, може би е разсъждавал така: „как да пристъпя към изпълнение на Божията заповед? Да вляза ненадейно и бързо? Но така може да смутя спокойствието на Девата. Да вляза бавно? Но тогава Тя, като усети присъствието ми, ще поиска да се скрие. Да почукам на вратата? Но това е несвойствено за ангелите, защото за безплътните не съществува нищо заключено, което да им попречи да влязат. Да отворя вратата? Но аз мога да вляза и при затворена врата. Да се обърна ли към Девата по име? Но така мога да Я изплаша. Най-добре е да вляза тихо и да Я поздравя кротко, както ми заповяда Този, Който ме изпрати. Какво да й кажа първо? Да Я известя ли най-напред за радостното събитие, или да кажа, че Сам Бог ще се вмести в Нея, че Светият Дух ще слезе върху Й и силата на Всевишния ще Я осени? Най-напред ще Я известя за радостта, а сетне и за чудното тайнство. Ще се приближа и радостно ще Я приветствам: радвай се! Весели се! Утеши се! Това ще бъде най-доброто начало на разговора. Тогава Тя няма да се изплаши и мислите й няма да се смутят. Затова ще започна благовестието си тъй: първо ще й поднеса радостната вест, така трябва да Я приветствувам, като Царица, понеже това е събитие за радост, време за веселие, царство на мира, съвет Божий за спасение, начало на утехата.
Автор: Св. Андрей Критски
Източвик: http://www.pravoslavieto.com/
