Начало / Интервюта / „Чрез Иисус, човек получава повече, отколкото е загубил чрез Адам“.

„Чрез Иисус, човек получава повече, отколкото е загубил чрез Адам“.

           Беседа с Архиепископ Дамян от Синай
Cинайският манастир „Света Катерина“, основан към средата на 6-ти век от Св. Юстиниан I, е една от централните точки на Православието. Горящият храст, от който Господ проговорил на Мойсей, ce намира близо до манастира, а също така и реликвите на Света Великомъченица Екатерина и тези на Св.Йоан Лествичник. До манастира величествено се издига и връх Хореб, на който Господ връчил десетте Божии заповеди на Мойсей.
Манастирът Св. Екатерина дълги години се управлява от Владика Дамян уникален човек, владика, доктор, богослов, историк, много добър и опитен изповедник и също така, човек допринесъл много за популяризирането на византийската култура.
 На 23-ти декември 2013 се навършиха 40 години от избирането на Негово Високопреосвещенство Архиепископ Дамян за eпископ на Синай и Фаран. Негово Високопреосвещенство на драго сърце прие нашата покана за интервю.
Ваше Високопреосвещенство, разкажете ни малко за детството си.
– Роден съм през 1935-та година в град Анталия. Анталия е митрополията на Фокида и се намира близко до манастира „Св. Лука“. Бяхме голямо семейство: 6 деца, но това беше нормално за гръцкото семейство по онова време. Бях второ дете. Родителите ми бяха дълбоко вярващибаща ми даже пееше на клира. Спазвахме също така и строго постите.
          Фактът че манастира „Св. Лука“ беше близо да вашият дом ли ви подтикна да станете монах?
         Не, това не беше фактор. Моят духовен наставник,  отец Амвросий Цацанис, оказа много голямо влияние върху мен. Беше много опитен духовник. Не само всички вярващи от града се притичваха до него за съвети, но и хора от цялата митрополия! 50-те бяха трудни години. Гражданската война беше свършила неотдавна и хората имаха, голяма нужда от душевна подкрепа, а той знаеше как да съветва и насърчава. Той беше човекът, който ме насочи към монашеството.

          А каква беше реакцията на вашите родители спрямо решението ви да станете монах?
         Разбира се не бяха много ентусиазирани. Опитаха се да се противопоставят на решението ми. Естествено те искаха да се оженя и да имам деца и семейство, както всички други, но тъй като бяха вярващи се примириха и приеха съдбата, която Бог бе отредил за мен. В началото, обаче, се опитваха да ме убедят, че не си струва. Бях обсипван с въпроси от рода на: “Е, и като завършиш богословие какво ще правиш след това ?
-„Ще стана свещеник“ казвах аз.
-„Добре, щом така си решил.
През това време, обаче, не им бях още открил намерението си да стана монах. Те искаха да стана доктор и започнах, под тяхно влияние, да посещавам курсове по медицина като едновременно учех и в Богословския факултет в Атина. По този начин се сдобих с диплома по медицина, която по-късно  ми оказа  голяма полза.
-Разкажете ни за вашето обучение в Атинският Университет.
-Учих там до края на 50-те, завърших през 1959. Класовете по катехизис бяха много добре организирани. Те ми бяха любими и даже създадоха у мен  желание към мисионерството. Имах малко свободно време. През това време не трябваше само да уча, но и работех като разносвач на вестници. Сгъвахме ги, слагахме ги в пликове, после в колата и ги разнасяхме. След като завърших през 1959-та година, бях в армията 2 години и след това веднага отидох на Синай.
    
-Защо избрахте манастира навръх Синай, а не някъде другаде, като Света Гора например?
-Това е много добър въпрос. Отговорът се крие в това, че докато служих в армията, дякон Закинтий от Връх Синай дойде да посети нашите редици през 1960-та година. Епископ Порфирий III от връх Синай го беше изпратил. Станахме близки и той ми разказа за манастира „Света Екатерина“ за монашеския живот и за това как този манастир бил пряко свързан с Александрийския патриарх, който точно по това време имал мисионерска работа в Африка, и по-точно в Кения и Уганда. Както споменах по-рано, имах голямо желание да стана мисионер и това е точната причина поради която се запътих към Синай. Пътят беше труден. Нямаше таксита стигнахме дотам на автостоп, а и пътищата не бяха така както са сега; нямаше никакви тунели. Самият манастир беше затворен за посетители. Веднага ме взеха и през април 1962-ра година бях подстриган за монах, а впоследствие и ръкоположен за йеродякон. През 1965-та ме ръкоположиха за Йеромонах.
 -Вярно ли е, че в началото на вашето служене старецът Паисий е бил тук, при вас?
 -Да. Вече се бях запознал с него в Гърция. Един от моите приятели, Панагитиос Нелас, ми каза веднъж: „ Нека да отидем в Коница. Там ще се срещнем с един старец, светец“. И така се запознах с него. По някакъв необясним начин, тази среща оказа голямо влияние върху мен. По-късно, започнахме често да го виждаме на Синай. Връзката ми с него не беше само духовна, но също и медицинска. Той имаше диагноза пневмония, но куп симптоми ме караха да мисля, че нещата не бяха толкова прости, и че всъщност ставаше въпрос за друго – рак. И така, накрая старецът Паисий умря от рак на дробовете.
-Разкажете ни за живота си в манастира.
-През целия си монашески живот, изпълнявах разни послушания, както всеки друг монах. Едно от главните ми послушания беше да бъда секретар на събранието на старците от манастира, но не беше единствено. Често ми се налагаше да напускам манастира, за да преподавам в Кайро, в манастирското училище Абетиос. Преподавах, богословие и история.  Също така, имах и възможността да работя като доктор в нашата манастирска болница. Но най-удоволетворяващо бе послушанието, което ми дадоха през 1970-та година, имаше мисионерска служба в Кения там бях една година.“
    -Какво впечатление получихте от православното общество в Кения?
-Те са общо взето много добри хора. Когато дойде въпросът, че не достигат парите за изграждане на църква, много от тях дадоха и малкото,  което имаха, било то пари или вещи, за да подпомогнат за изграждането на църквата. Виждайки добротата им ми се искаше да остана за по-дълъг период с тях, но Господ бе решил иначе.
-Как продължихте монашеския си живот след завръщането си от Кения?
-Условията бяха тежки. През 1971-ва година, избухна голям пожар в манастира, който всички с общи усилия и с Божията помощ успяхме да погасим. По-късно, през 1973-та година, започна тежката арабо-израелска война. На 23-ти декември 1974, бях избран за Архиепископ на Синай и Фаран и за игумен на манастира „Света Екатерина“, но поради войната не заех поста веднага. След това патриархът на Александрия ме взе и ме отведе извън манастира, за да може Патриархът на Йерусалим, Бенедикт, да ме назначи на неутрална територия, в една църква в Атина, собственост на манастира „Света Екатерина“. 
Ваше Високопреосвещенство, разкажете ни за Синай и за неговия статус в сегашното време.
-Първоначално, до 7-ми век, Синай е бил под управлението на Александрийската църква и зависел от Епископ Фаран. Тъй като Синайския манастир е основан от Светия император Юстиниян, той благоволил да се даде по-голяма свобода на самия манастир. Така той могъл да създава собствените си правила които да се изпълняват в него, а от Епископ Фаран се нуждаел само, когато ставало въпрос за посдтрижение на монаси. През 7-ми век жителите на Фаран заедно със Епископа тръгнали към манастира, бягайки от Мюсюлманите, за да го опазят. За щастие те получили документ, в който пишело че манастира няма да бъде нападан. След отминаването на опасността, част от хората, отишли да се укрият там, си тръгнали, а другите останали в манастира. В същото време  игуменът на манастира се преставя в Господа и именно тогава братството на манастира предлага на Преосвещения Фаран да стане нов игумен. По този начин, манастирът добил пълна независимост.
-Отче, вече 40 години сте игумен на манастира. С какви проблеми се срещнахте през това време? Какви промени е имало?
-През тези 40 години манастира стана по-отворен за посетители. Опитваме с всички сили да направим, така че колкото се може повече хора да имат достъп до душевните и материални ценности, с които разполага манастирът. Интересен е фактът, че през 1975 година докато се правеше реставрация на част от манастира, е намерена стара библиотека съдържаща стари книги, които възбудиха голям интерес у учените. Общо Синайската библиотека съдържа около хиляда книги на най-различни езици: гръцки, арабски и на различни славянски езици. За съжаление, поради ограничените на финанси, не всички, които желаят да разгледат нашите книги могат да го направят. За тази цел, би трябвало да построим нова сграда, за която в момента нямаме нужните средства. Нашият манастир има много стари икони, от които най-известната е тази на „Христос Пантократор“ от 6-ти век. Опитваме се да запознаем света със съкровищата, с които разполага манастира и затова правим експозиции, както тази която осъществихме в Москва през 2000 година. По тази тема трябва да добавя, че за правенето на такава експозиция трябва и много подготовка. За тази в Москва ни бяха нужни около 2 години. Освен експозициите, ние също така се опитваме да публикуваме, доколкото можем, книги посветени на иконите и други ценни съкровища намиращи се в нашата света обител. В момента в Москва се пише книга посветена на старите икони, които има в нашия манастир.
Можем също така да споменем и за реставрациите, които извършихме на  немалко църкви на територията на Синай, както и на църкви намиращи се в други държави, но принадлежащи на манастира „Св. Екатерина“. Такива реставрации е имало именно в Гърция, Турция и Египет.
Другият начин, по който се опитваме да помогнем, е чрез благотворителност. Две трети (2/3) от разходите ни са предназначени точно за това. Двете каузи, които финансираме, са клиника и училище за бедуините. Струва си да подчертаем фактът, че голяма част от завършващите продължават обучението си, за да отидат в университета в Кайро. Отнасяйки се за клиниката, мога да кажа че само квалифицирани специалисти, повечето от Гърция, работят в нея. Също, зъболекарския отдел на клиниката е силно необходим, тъй като много от бедоините   страдат от липса на протеини. Скоро, обаче, финансирането на тази благотворителна кауза стана проблем, тъй като гръцкото правителство почти спря своята финансова подкрепа заради кризата, а пък турците отдавна вече не ни помагат. Общо взето може да се каже, че предимно посетителите на манастира подпомагат училището и клиниката да бъдат все още отворени
Помагаме на бедуините чрез директна финансова помощ тъй като те живеят в голяма бедност. В допълнение се опитваме да им осигурим и работа. Например, отец Мойсей, един от братята, успя да събере екип, който шие дрехи и текстилни изделия и след това ги продава. Това осигурява на бедуините някакъв приход, макар и скромен.
-Ваше Високопреосвещенство, какво ще кажете за нарастващия мюсюлмански радикализъм и екстремизъм  в света? Трудно ли е съжителството с такива мюсюлмани?
-Това не е много лесен въпрос. Истина е, че мюсюлманският радикализъм става все по-често явление в света, но за щастие околните бедуини се придържат към един по-прост начин на практикуването на исляма. Те са много толерантни. Новодошлите, обаче, се опитват да ги подтикнат да практикуват един по-радикален  ислям, но за щастие, до момента, техните усилия са неуспешни. По тази тема ние следваме няколко принципа: да не виждаме бедуините като врагове, но като братя, защото те също са Божии чеда, въпреки че изповядват друг Бог, освен Христа и също да се молим за тяхното обръщане към Христа като им показваме добрия пример, именно като проявяваме благотворителност към тях.  Общо, бидейки 27 братя в манастира, ние поддържаме около 300 бедуински семейства. Манастирът е много уважаван, колкото в Синай, толкова и в цял Египет, и даже отвъд границите.  Има, естествено, радикалисти, които биха искали да ограбят манастира и околните му принадлежащи сгради, но засега това не се е случвало и ние се уповаваме на Божията защита това да не се  случва в бъдеще.
-Ваше Високопреосвещенство, без съмнение през всичките тези години в манастира трябва да сте видели поне няколко чудеса извършени от реликвите на „Св. Екатерина“. Разкажете ни за тях.
-Разбира се, благодарение на „Св. Екатерина“ тук се случват многобройни изцеления. Например, когато нейните реликви се изнасят навън, за поклонение, много от присъстващите усещат леко благоухание, не могат да обяснят точно какво е, но казват че мирише много хубаво. Също много хора са били изцелявани от болести, вече в напреднал стадии, като например рак. Веднъж, една жена от Гърция дойде до манастира. Беше онкоболна. Тя отседна тук за няколко дни и всеки ден се молеше в продължение на часове и след молитва винаги целуваше мощите на „Св. Екатерина“. След като се върна в Гърция, продължи да ходи по болници, за да продължи лечението си, но докторите не намираха и следа от рака.
Има много други примери, за които мога да разкажа, но мисля че най-голямото чудо е промените, които се осъществяват в човешката душа. Чудо е как Христос ни преобразява вътрешно. Променяме се като хора, изцяло.“
-За завършек, какво бихте пожелали на хората които четат това?
-Първо, бих искал да благодаря на посетителите на манастира за техните молитви и жертви, тъй като повечето от тях, макар и с доста скромни приходи, даряват толкова много.
След това, бих искал хората да съхраняват Православието, тъй като то е единствената истина и единствения за нас начин да се спасим в този полудял от грехове свят.
Също така ви съветвам да помислите за собствената си душа и за нейното спасение и изчистване от грехове.

Знайте най-вече, че чрез Господ Иисус човек получава повече, отколкото е загубил чрез Адам, защото Неговото райско царство, с което Той е готов да ни удостои е в пъти по-значимо от земния рай, който загубихме чрез Адам. Но за тази цел трябва да осъзнаете каква чистота на душата човек трябва да има. Затова нека  отсега да започнем да се очистваме от натрупаните грехове, а не да отлагаме това за по-късно или да чакаме само да стане или да мислим, че ще идем в чистилището, както католиците погрешно мислят и твърдят. За тези които казват „по нататък“ или „по-късно“, това „по-късно“ ви казвам, че никога няма да дойде. Така че нека всички осъзнаем,че сме зависими от Господа и  да почнем да Го молим още от сега да прости нашите прегрешения и да спаси нашата разболяла се от грях душа.

Превод от Английски – Георги Германов
Редактор – Божин Дончев

Източник: http://www.pravoslavie.ru/english/

За Ангел Карадаков

Виж още

Доц. Иво Янев: Патриарх Даниил е изключителен монах и молитвеник

Изборът на Видинския митрополит Даниил за предстоятел на Българската православна църква и Софийски митрополит е начало, ознаменувано ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *