Начало / Коментар / Истината за 8-ми март

Истината за 8-ми март

Всяка година хиляди жители на планетата ще отбележат един световен празник – международния ден на жената, който се празнува на 8 март. Но ние като християни, които живеем в Църквата би трябвало да честваме друг празник, празникът на Св. Теодор Тирон – Тодорова събота. 
Много от християнките ще приемат цветя от своите съпрузи и деца, много от тях ще празнуват деня на жената. Ще го празнуваме и ние, забравяйки, че истинският ден на Майката и жената е на 25 март – Благовещение. 
Нека да видим историята на този „празник“ и да направим ясното разграничение, между световното и православното празненство.
8 март – ден на жената, този празник за първи път е отбелязан на 28 февруари 1909 в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.
Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд. Календарното време на деня е свързано с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат. В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908, когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. През 1965, 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената в СССР. И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз – Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Македония и Монголия. 
У нас 8 март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911, през 1915 е първото публично честване. Като общо български празник 8 март започва да се празнува след 9 септември 1944. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, особено в държавните учреждения. Денят е официален празник в Албания, Армения, Азърбайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, Камерун, Казахстан, Китай, Киргизстан, Куба, Македония, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан, Черна гора и Виетнам и се отбелязва от мъжете като подаряват цветя на жените около тях – майки, съпруги, приятелки, колежки. В някой страни се празнува като еквивалент на Деня на майката, където децата правят малки подаръци на майките и бабите си.
След като прочетохме тази не дълга история ни става ясно, че празникът май не е особено голям. Защо? Защото социалистическата партия през 1944 година изменя един традиционен празник в България денят на майката, като вместо на Благовещение жените празнуват на 8 март. Ето какво се казва в съобщение до Радио София през 1943 г.
–  “На Благовещение, 7 т. м., Негово  Високопреосвещенство митрополит   Стефан  ще отслужи в столичния храм “Света   София”, храмов празник  на същата, архиерейска  света Литургия, а предния  ден – велика  архиерейска  вечерня с  петохлебие  на  18 ч. На 7 т. м. 16.30 след пладне по случая  и  по случай деня  на  майката, от името на  църквата и на дамския комитет  от братството,  ще говори в църквата  “Света  София”  известния  наш  писател и общественик Константин   Петканов,  на тема: Християнското сърце  на българската   жена”. Преди  и след  сказката църковният хор  ще  изпълни подходящи песнопения.” 
Ето така, нашите прадеди са чествали денят на майката, в деня на Божията Майка, когато архангелът и благовести великата радост, че ще дойде Месията, който да изкупи света от греха. А за това, дали християнката е равноправна на мъжа няма и много да говорим, нека само си припомним думите на св. ап. Павел, който казва: „Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса.“ (Гал. 3:28). В Църквата и това е интересното и увличащото, че всеки си има своето място там, своето дело, своя талант, който да развива. Нека, когато света чества деня на жената, подтикнат от социалистическа партия, ние да честваме деня на Св. Теодор, който помогна на християните като ги предупреди да не ядът от идолската храна. Нека на Бога да се надяваме и да съхраняваме у себе си истинските празници, защото те именно ни припомнят за нашите  роднини и прадеди, които стотици години преди нас са ги чествали и празнували.
 
Честит Тодоровден!
 
Автор: Ангел Карадаков
 
Използвана литература:
1.http://www.bebe.bg/Obichai_i_tradicii/8_mart.htm
2.http://dveri.bg/3dr
3.http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Velikopostni/01_Todorovden.htm

За Ангел Карадаков

Виж още

Християнска социална етика и социално учение на Църквата. Основни принципи и православни перспективи

Християнската социална етика и социалното учение на Църквата в Православната традиция се развиват и разработват ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *