Начало / Интереси / Проповеди / Любовта е милост, снизхождение, щедрост и търпение.

Любовта е милост, снизхождение, щедрост и търпение.

„Фарисеинът, като застана, молеше да в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар.“ 

                                                                                                                        (Лука 18:13)

Братя и сестри,

Днешната неделя се явява първата от подготвителните седмици за идването на Великия пост, тези недели (днешната и по следващите две) ни подготвят за идването на поста, за започването на подготовката за Светлото и Спасително Христово Възкресение. В днешното евангелско четиво четем случката с митаря и фарисея. Случка, която може би сме чели многократно, много пъти сме чели и разяснения за нея, тълкования на отците, а и може би самите ние доста сме говорили за нея.


В днешното евангелие се разказва за двама човека ­ фарисей и митар, които ­ влезли в храма, за да се помолят. Фарисеят, парадирал със своята външна праведност, осъдил митаря, който бил свит в ъгъла на храма и се окайвал за множеството си грехове,  и просел смирено милост от Бога. В евангелието Господ казва, че митарят си отишъл у дома оправдан повече, отколкото фарисеят.
Според много от църковните отци, а и според самото тълкование на тази притча, която Господ изрича, фарисеят излязъл от храма осъден, защото сам осъждал митаря, който се разкайвал. Той иначе казвал все добри неща за себе си, които действително били истина, но за жалост, когато той погледнал към своя събрат, към оня в ъгъла, той го гледал с надменност, с гордост и с прикрито тщеславие за това, че той е по-добрият, той е богоуподобилият се. Именно за това той си отива с повече грехове на гърба. Но защо този фарсей така се отнесъл към митаря? Защото да бъдеш митар в древния свят е значело да бъдеш равен на крадците, на лъжците и разбойниците, на безбожниците и измамниците. Но въпреки, че този човек е бил на равно с всички тия грешници, които били пълни с толкова беззаконие, той намерил сили и дошъл в храма и помоли Бог за прошка. И знаете ли, Бог му прости! Да, прости му греха, прости му беззаконието, лъжата дори кражбата му прости, заради неговото смирение. Защото митарят казал само  шест думи и се очистил, каза: Боже, бъди милостив към мене грешника! 
Ако погледнем по-внимателно тези думи ще видим защо Бог се решил да го очисти от греха. Митарят стои най-отзад в храма и казва Боже т.е. признава Бога, на него се уповава и от него иска прошка, иска примирение. После казва бъди т.е. Бог да действа, да снизходи към него. По на там, той определя Бога като милостив, защото знае, а и явно е, че и вярва, че Бог е преди всичко любов, и поради тази любов той ще му прости. Любовта е милост, снизхождение, щедрост и търпение.
На края митарят се определя като грешен т.е. той се признава за такъв, вижда греха си и иска прошка, за да се поправи.

Братя и сестри,

Днес, от евангелието научихме една много важна поука, да не вярваме на очите си, да не се държим надменно, защото ще останем с празни ръце като фарисея па ако ще и десет часа да стоим в храма, защото ако любов нямаме нищо не сме. Какво имам предвид? Ако нямаме любов към ближния, ако не виждаме не само грешките му, но и добродетелите му няма да заживеем християнски живот. 
За жалост, много често ни се случва да обидим своя брат, своята сестра. Обиждаме, караме се, нападаме се, а ако го погледнеш няма кой знае каква причина. Някой  ще попита: ама какво толкова е станало? Защо така се карате, защо се нападате? Не знаете ли, че сте братя и че за двама ви се е разпнал Христос. Той не е направил разлика кой е крив, кой е прав. А просто е действал, разпнал се за всички. И то от какво само… от любов, а „Любовта покрива всички грехове“ ­(Притч. 10:12). Тя е добродетелта, която е нужна за спасението ни, тя е добродетелта, която липсвала на онзи фарисей. 
Нека, винаги да помним думите на ап. Павел, че дори „и да раздадем всичкия си имот, да предадем и тялото си на изгаряне, ­ щом любов нямаме, нищо не ни ползува“, защото­ „Любовта зло не мисли, всичко извинява и всичко претърпява“. 
Нека, подготвяйки се за Великия пост да пристъпим и към тренирането на самите себе си, да се тренираме духовно, за да придобием сили за велик подвиг, за пост и за молитва. Да молим нашия Бог да ни дари много сили, сили на любов, които да ни спомогнат в нашия път и така вместо да се осъждаме един друг, да се видим като едни съработници първо на Бога, а после и един на друг помагайки си да вървим към спасение. Амин.

Автор: Ангел Карадаков

За Ангел Карадаков

Виж още

Отсега ще ловиш човеци

В днешната св. Литургия прозвуча евангелско четиво според св. ев. Лука (5:11). Едно четиво, което ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *