Начало / история / Книга „Деяния апостолски” разказва историята на проповядването, разпространението на християнската проповед от Йерусалим до Рим.

Книга „Деяния апостолски” разказва историята на проповядването, разпространението на християнската проповед от Йерусалим до Рим.

Блажени Теофилакт Български започва своето тълкувание на книга „Деяния апостолски” с едно кратко уточнение, той казва, че книгата е именувана по този начин, защото сама говори за своето съдържание, а именно деянията на почти всички апостоли. Споменава и за автора на книгата, той казва: „Лицето, разказващо за тези деяния и написало книгата, е евангелист Лука.[1]” Но по-конкретно за името на книгата и за автора намираме в исагогическото изследване на проф. Христо Гяуров, още в самото начало на своята работа той посочва кои надписи на книга „Деяния на св. апостоли” се срещат в древни новозаветни гръцки и латински ръкописи.

I.Надпис на книгата.
На гръцки заглавията основно са три: πραξεις των αποστολων, πραξεις  αποστολωνπραξεις[2]. Тези заглавия се използват и от различни автори и църковни учители. Първият надпис е използван от Св. Климент Александрийски и Ориген, второто заглавие на книгата, е използвано от Св. Атанасий Александрийски и Св. Йоан Златоуст, също така това заглавие се среща и в кодекс Vatikana  и кодекс D(съхранява се в Кеймбридж). Последното заглавие се среща най-рядко, то се използва от Евсевий Кесарийски, използва се също и в Cod. Sin.[3]
На латински се срещат главно две заглавия: actaapostolorum и actus apostolorum. Първото заглавие се използва от Св. Ириней Лионски и Тертулиан, също това заглавие се среща и в древния латински предговор към евангелието от Лука.[4]Второто заглавие на книгата (actus apostolorum) се среща в древните преводи на латиски език.
Заглавието на книгата, което ние познаваме, не се използва от всички богословси школи. Например в немската богословска книжнина се употребява обикновено названието „История на Апостолите”[5]. На тях за основание им служи факта, че в по-късния гръцки език думата πραξις се употребява в мн. число – πραξεις, и е със значение „история”. Според повечето учени обаче, названието πραξεις  е със значение на „дело”, „деяние”.
Проф. Гяуров уточнява, че в българския синодален превод на Библията е възприето названието πραξεις των αποστολων, като в заглавието е добавена и думата „Свети”[6]. Така заглавието в българската Библия става: „Деяния на Светите Апостоли”.
II. Древни свидетелства.
Главно древните свидетелства са две: „Учение на дванадесетте апостоли” и свидетелството на  св. Папий Йераполски за книга „Деяния Апостолски”.
          III. Авторство.
          Автор на книгата е св. Ев. Лука. За него блажени Теофилакт пише: „Лицето, разказващо за тези деяния и написало книгата, е евангелист Лука. Бидейки родом антиохиец, а по професия лекар, той съпътствал другите апостоли, особено Павел, и пише за това, което знае с пълна сигурност.”[7]Много от съвремените учени изследват книгата и нейното авторство. Според тях названието „Деяния апостолски” е дадено от самия ев. Лука. „Съществуват, действително”, казва проф. Гяуров, „здрави основания да се приеме, че надписът „Деяния на апостолите” произхожда от ев. Лука”[8] По на долу в своята работа проф. Гяуров ни дава и сведения за това, че по примера на евангелист Лука са се появили и други така наречени „деяния”, например „Деяние” на ап. Павел, на ап. Петър и  др. Това доказва, че заглавието дадено на книгата от Св. Лука е по-старо и е истинското й име, а по негов пример авторите на апокрифите именуват своите творби. Освен на книгата „Деяния апостолски”, св. Лука е автор и на третото синоптично евангелие.
          Сведения за авторството на Св. Лука намираме също и в самата книга. В 1:1(Деяния апостолски) четем: „Първата книга (τον μεν προτον λογον) о, Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи до деня, когато се възнесе”[9].
          „Първото пряко свидетелство за това, че книгата Деяния на св. Апостоли е написана от евангелист Лука, се намира в Мураториевия канон, съставен от Св. Иполит Римски около 190 год.”[10]В канона пише: „Деянията пък на всички апостоли (acta autemomnium apostolorum) са написани в една книга. Лука съобщава на достопочтения Теофил, че някои събития са ставали в негово присъствие, без отделно не само страданията на Петър да излага, но и заминаването на Павел от града (Рим), като се отправя за Испания.”[11]
          Цитираният по горе канон се смята за достоверен, понеже негов автор е Св. Иполит Римски. Той написва канона на гръцки език. За жалост запазеният до нас вариант на канона е само на латински.
         За авторството на св. Лука говорят и много от св. отци на Църквата, например св. Ириней Лионски казва: „Този Лука, бил неразделим от апостол Павел и негов съработник в Евангелието, както и сам той с голяма скромност съобщава…” в едно друго свое произведение (Пет книги против ересите) св. Ириней, нарича книгата Деяния апостолски „свидетелство на Лука за апостолите”[12]. Друг св. отец, който утвърждава мнението, че ев. Лука е автор на книгата е св. Климент Александрийски, той подчертава, че автор на книгата е св. Лука, освен св. Климент, Тертулиан и Ориген също са на мнението за безпрекословното авторство на ап. Лука, но безспорно най-положително свидетелства Св. Йоан Златоуст, „който в петдесет и пет беседи изтълкувал цялото й съдържание. В първата от тези беседи той казва: „на мнозина тази книга не е известна, нито самата тя, нито този, който я написал и съставил.””
          Още с първите си думи Св. Лука напомня на Теофил за своята  книга (Деян. 1:1), за своя труд, неговото Евангелие. Според Йоанис Каравидопулус книга Деяния апостолски се явява едно продължение на евангелието, което написал Лука, до този извод се стига, понеже евангелието от Лука завършва с Възнесението на Господ, а пък същото събитие е описано и в книга Деяния апостолски. Каравидопулус твърди също, че „в наши дни много от учените предполагат, че Евангелието според Лука и книгата Деяния апостолски били една книга, но впоследствие били разделени.”[13]Според него обаче такова твърдение неможе да бъде вярно понеже не са намерени ръкописи, които да потвърждават тази теза.[14]
          IV. Цел на написването.
     Целта за написването на книгата се явява искането на св. Лука да покаже дейността на някои от апостолите, тяхната първа проповед на спасителното евангелие и извършваните от тях чудеса, даващи изцеление и духовна сила на повярвалите в Спасителя. Според проф. Гяуров целта на ев. Лука при написването на Деянията, е имала исторически характер –  да изложи накратко някои събития в живота на християнската Църква след възнесението на Христа, през апостолско време. Поради това книгата Деяния на св. Апостоли може с пълно право да се счита за първа история на християнската църква[15]. Кн. „Деяния апостолски” е първата историечска книга, но е наречена „Деяния”, защото описва именно делата на апостолите, на първите християнски проповедници. В своята първа книга той описва живота и делото на Христа Бога, а втората (която се явява едно своеобразно продължение) описва делата на учениците Господни, тяхната проповед и живота на първите повярвали в Спасителното слово. В своята творба св. Лука се спира главно върху двамата първовърховни[16]апостоли Петър и Павел, защото те изпъкнали със своята вяра и проповед. Св. Лука описва тяхната ревност в разпространяването и проповядването на Христовото учение, както и в устройството на новооснованата християнска църква[17].
          Както разбрахме вече, книгата (както и евангелието така и „Деяния апостолски”) са адресирани до приятел на св. Лука на име Теофил. Теофил, към когото ев. Лука отправя първата си книга, и Теофил, към когото той отправя втората си книга, са едно и също лице. Сам ев. Лука ясно свидетелства, че отправя и двете си книги към едно и също лице, когато казва: „първата книга (τον μεν προτον λογον), о Теофиле, написах…” (Деян. 1:1). От тези думи на ев. Лука, с най-голяма сигурност, може да се извади заключението, че той отправил втората си книга към същия този Теофил, към когото отправил и своето евангелие. А от обстоятелството пък, че и двете книги били отправени към едно и също лице, със същата сигурност може да се заключи, че и двете имат едно и също лице за автор, именно евангилест Лука[18]. Но въпреки, че ев. Лука адресира своята втора книга (както и първата) до Теофил, тя е предназначена и до всички християни, и особено за онези, които имали езически произход.
          V. Съдържание.
     Чисто формално книга „Деяния апостолски” съдържа 28 глави. В нея ев. Лука излага кратка история на християнската Църква и на апостолската дейност и проповед в първия век. „При написването на тази история той не се спира върху всички събития, а описва само тези, които е считал, че трябва да се знаят от читателите на неговата книга.[19]
     Според различните автори кн. „Деяния апостолски” се дели на няколко части. Според Йоанис Каравидопулус книгата е радлелена на 7 части. Той я разделя така:
1. Пролог. Явяването на Христос и неговото възнесение. (Деян. 1:1-11).
2. Църквата в Йерусалим (1, 12 – 8, 3). Връщането на апостолите в Йерусалим и избирането на апостол Матей (1, 12-26); Петдесетница (2, 1-41). Живот на първата Църква (2, 42-47); апостолите Петър и Йоан изцеляват хромия, реч на апостол Петър, арестуването на двамата апостоли във Великия Синедрион и тяхното освобождение (3, 1-4, 22), молитвата на Църквата след освобождението на апостолите (4, 23 – 31); живота на Църквата, приношението на Варнава и лошия пример на Ананий и Сапфир (4, 32-5, 16); чудното освобождение на апостол Петър (5, 17-42); избиране на седемте дякона (6, 1-7), реч на св. Стефан и неговата мъченическа смърт (6,, 8-7, 60), гонение на Църквата в Йерусалим (8, 1-3).
3. Начало на мисионерската проповед.  Разпространение на Евангелието в Самария, Антиохия и Сирия (8, 4-12, 25). Проповед на ап. Филип в Самария, посещение в Самария на апостолите Петър и Йоан (8, 4-25), ап. Павел в Дамаск и Йерусалим (9, 10-30); дейност на ап. Павел в Лидия и Йопия (9, 31-43), обръщение на стоткина Корнилия (10, 1-11, 13); начало на християнството в Сирия (там, където учениците се именували за първи път „християни”), пребиваване на апостолите Варнава и Павел в Антиохия (11, 19-26), пророк Агав предсказва глад, изпратено послание чрез ап. Варнава и Павел (11, 27-30); гонение на Църквата от Ирод Агрипа I, мъченичество на ап. Яков, чудното освобождение на ап. Петър (12, 1-19), смърт на Ирод (12, 20-23), връщане на ап. Варнава и Павел от Йерусалим в Антиохия (12, 24-25).
4.  Първо мисионерско пътешествие на апостолите Павел и Варнава. Събор в Йерусалим (13, 1-15, 35). Проповедта на апостолите на о. Кипър (13, 1-12), посещение в Антиохия Писидийска (13, 13-52), Икония (14, 1-5), гр. Листра (14, 6-20а), гр. Дервия (14, 20б-22), връщане в Антиохия (14, 23-28), Апостолският събор в Йерусалим (15, 1-35)
5. Второ мисионерско пътуване на ап. Павел (15, 36-18, 28). Разделяне на апосталите Варнава и Павел. Заминаване на Варнава и Марк за Кипър (15, 36-39),  АП. Павел и Сила в Сирия, Киликия (15, 40-16, 5), преминаване през Фригия (16, 6-10), мисионерска дейност във Филипи (16, 11-40),  в Солун (17, 1-9), във Верия (17, 10-14), в Атина и реч на апостол Павел на ареопага (17, 15-34); дейност на ап. Павел в Коринт (18, 1-17), връщане в Антиохия Сирийска през Ефес (18, 8-22), отправяне на Аполос в Коринт
6. Трето мисионерско  пътуване на ап. Павел (19, 1-26, 32). Дейност на ап. Павел във Ефес (гл. 19), пътуване до Македония, през Гърция (20, 1-16); прощално слово на ап. Павел отправено към пастирите на Църквата в Милит и Ефес (20, 17-38), преминаване през Кесария Палестинска в Йерусалим (21, 1-26); арестуване на ап. Павел (21, 27-38), реч на ап. Павел на еврейски език. (21, 39-22, 21), възмущение на тълпата (22, 22-29), делата на ап. Павел и юдейския синодрион (22, 30-23, 11), цаговор на юдеите против ап. Павел (23, 12-22), отправяне на ап. Павел към Кесария (23, 23-35); апология на ап. Павел пред Феликс (24, 1-26), апостолът на съд в Кесария (24, 27 25, 12), пребиваване
7.  Пътуване до Рим, двегодишно пребиваване в Рим (27-28 гл.). Пътуване до Крит (27, 1-12), буря (27, 13-26), корабокрушение (27, 27-44), спасение на о. Мелит, който в последствие става Малта, а по последни данни това е о. Кеталония (28, 1-10). Пътуване до Рим (28, 11-16), двугодишно заточение в Рим (28, 17-31).[20]
     Според проф. Гяуров кн. „Деяния апостолски” се дели на две части[21], разделени на четиринадесет  отдела. Той и учените, които също са на неговото мнение, вземат предвит разпространението на християнснската църква между юдеите и езичниците и смятат за граница между двете части края на 12 и началото на 13 глава.
1. 1 гл. 1-26 ст. – предговор (1-3 ст.). Събития в християнската Църква от възнесението на Хростос до слизането на Св. Дух (1 – 26).
2. Събития от слизането на Св. Дух до убиването на архидякон Стефан (2, 1;  6, 7).
3. От убиването на арх. Стефан до обръщането на ап. Павел към Христа (6, 8; 8, 40).
4. Обръщането на ап. Павел към Христа и дейността му след обръщането му (9, 1; 19б, 30).
5. Състоянието на Църквите в Юдея, Галилея и Самария, дейността на ап. Петър в Лидия и Йопия. (9, 31 – 43).
6. Покръстване на кесарийския стотник Корнилий и неговия дом от ап. Петър (10,1 – 11, 18).
7. Разпространението на християнството в разни страни от разпръсналите се християни, поради гонението след убиването на арх. Стефан. (11, 19-30).
8. Преследването на християните от цар Ирод Агрипа I (12, 1-23).
9. Първото пътешествие на ап. Павел. (12, 24 – 14, 28).
– В Кипър (12, 24 – 13, 5).
– В Пафос (13, 6-12). Покръстваенто на проконсола Сергий Павел
– В Икония (14, 1-6).
– В Листра (14, 8-20а) – изцеряването на хромия.
– В Дервия, оттегляне на двамата апостоли (14, 20б – 28)
10. Въпросът за Моисеевия закон и апостолския събор в Йерусалим (15, 35).
11. Второ пътешествие на ап. Павел (15, 36-18, 22).
12. Трето пътешествие на ап. Павел (19, 1; 21-16).
13. Юдеите против ап. Павел в Йерусалим и затварянето му в Кесария (21, 27; 26, 32)
14. Пътуването на ап. Павел за Рим за съдене от Кесаря (27,1; 28,31)[22]
     Св. Лука завършва книгата си с думите: „Павел живя цели две години в особена наемна къща и приемаше всички, които отиваха при него, като проповядваше царството Божие и учеше за Господа Иисуса Христа с пълно дързновение, безпрепятствено”(28:30-31). В много от учените възниква въпроса, защо ев. Лука завършва книгата си с кратко описание на двугодишния живот на ап. Павел в Рим.
          „Най-правилното обяснение на въпроса”, казва проф. Гяуров, „защо ев. Лука завършва книгата си Деяния на св. апостоли с кратко описание на двугодишната проповедническа дейност на ап. Павел в Рим през време на първите му римски окови, като се предположи, че той написал и завършил тази своя книга в края на тази двугодишна дейност на ап. Павел, и именно преди започването на съдебния процес, след като ап. Павел е бил освободен.”[23]Повечето от учените са на мнение, че ев. Лука е бил завършил своята книга преди смъртта на апостол Павел, иначе казват те, той не би се стърпял да не опише мъченичеството на апостола на езичниците, а именно апостол Павел.
          Св. ев. Лука не е използвал много източници за написването на своята книга, понеже самият той е бил очевидец на някои събития, изложени в книгата “Деяния на св.апостоли. На четири места той пише в първо лице множествено число. Тези места са известни под името “ние разкази”. При изложението на събитията, на които той  не е присъствал, е черпил от апостолите, служителите и очевидците на словото”[24]. Интересен обаче остава въпросът с така наречените „ние разкази” съдържащи се само на четири места в книгата, а именно в 16, 20, 21, и 27 глави. В запазения латински текст на кн. Деяния апостолски, който се съдържа в кодекс Dи в други текстове (ръкописи), този тип разказ („ние разкази”) се среща и по-нагоре в книгата – в 11:28. „В началото на този стих, стоят думите: „имаше обаче голяма радост; но, когато ние се събрахме (συνεστραμμενων δε ημων)”…”[25]. Относно този текст мнението на учените не е единно някои смятат че горепосочените думи са стояли в първоначалния текст на книгата, но според други тези думи не са стояли в първоначалния тест.
          Относно времето на написването на книгата според Тюбингенската школа (XIX) книгата е написана в II в. сл. Хр. За основание им служи това, че в книгата е показана една идеализирана представа за живота на ранната Църква, а също така се наблюдава и постигнатото съгласие между юдеохристияните и християните езичници[26].  Главният представител на тази школа Фердинанд Бауер смята, че в първите години от съществуването на Църквата Христова, отношенията между юдеохристияните, водени от Петър и езикохристияните,  ръководени от Павел били обтегнати. От този факт Бауер достига до заключението, че книгите на Новия завет, които отразяват тази борба и тези отношения, могат да се считат за автентични, книги от времето на апостолите.
          VI. Време на написването.
     За самото време  на написването също няма едно общо мнение, много от учените се различават в своите твърдения. Йонис Каравидопулус споделя, че  някой от учените определят времето на написването на книгата между 80-90 г. сл. Хр. Други между 70-80 г. сл. Хр., а трети определят времето между 63-70 години[27]. За място на написването също се спори, според някои това е Рим за други Ефес, а за трети Гърция, а някои дори казват, че е невъзможно да бъде открито точното местоположение на написването на книгата[28].
    
     VII. Място на написването.
     Проблемът около мястото на написването на книгата „се поставя обикновено в зависимост от разрешението на въпроса относно времето на тяхното написване”. Много от учените, които поставят въпроса във времето след смъртта на ап. Павел или дори след разрушаването на Йерусалим стигат до заключението, че не би било възможно определянето на място на написването. Други обаче[29]твърдят, че книгата е била написана в Рим. Според тях книгата е написана по-рано, към края на първите римски окови на ап. Павел, а именно около края на 63 или началото на 64 година. Това си мнение учените подкрепят с цитати от самата творба на ев. Лука, например в 28:16 се казва: „Когато дойдохме в Рим, стотникът предаде затворниците на воеводата, а на Павел позволиха да живее отделно с един войник, който го пазеше.” Професор Глубоковски доказва, че книга „Деяния на Св. Апостоли” са били написани в гр. Рим. Той обръща внимание върху две редакции, които са правени на текста от книгата. Първата редакция е текстът, който е възприет на всякъде, а втората такава, се съдържа в кодекс D; текстът също е запазен и в някой минускулни и древнолатински ръкописи. Пъвата редакция е направена в Рим, заради което се нарича още и editionRomana или „Римска редакция”, а втората подобна редакция е направена в гр. Антиохия, за това се нарича и editionAntiochena, или казано на български „Антиохийска редакция”[30]. Според проф. Глубоковски в книгата не само се говори за апостол Павел ами той е и  нейн така да го наречем – редактор. „Ап. Павел прегледал този текст”, казва Глубоковски, „и намерил, че ще трябва да се направят в него някой поправки и допълнения. Такива поправки и допълнения еванг. Лука направил по-късно в гр. Антиохия.”[31]
          „Чист и правилен”, така професор Гяуров определя езика, на който е написана не само книга „Деяния апостолски”, но и целият  Нов Завет. И в двете книги написани от ев. Лука, учените, които са ги изследвали  откриват един и същ стил на писане, едно и също изразяване и изложение. Според учените (които тук са напълно единодушни) двете творби  – „Евангелие според Лука” и „Деяния апостолски” са написани от една ръка, излезли са изпод едно перо, това на ап. и ев. Лука.
          Прологът към евангелието на Лука се отнася не само към това евангелие, но и към втората книга на ев. Лука – деяния апостолски. В този свой пролог ев. Лука ясно изтъква повода, поради който той се заел с написването на своето евангелие: „Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития, както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото – то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле, за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил.”(Лук. 1:1-4) Според повечето от учените св. Лука взима пример от написаното до този момент евангелия, а именно от Св. Матей и св. Марк, някой предполагат, че по времето на Св. Лука са се появили и много лъжливи евангелия, които били разпространявани сред християните, та за да противостои на тези лъжливи писания св. Лука написва свое евангелие, адресирано до неговият близък (Теофил). Явно е обаче, че за втората книга, която написал св. Лука, не  е черпил  идеи от никъде, по една проста причина, никой новозаветен писател не бил написал книга, подобна на втората на св. Лука (Деяния апостолски).
           Знае се само, че ап. Павел, в накои свои послания, написани до времето  на появата на евангелието от Лука, излага много накратко някои събития, станали след възнесението на Иисуса Христа[32].
          Накои от учените занимаващи се с книга „Деяния апостолски” изказват мнението, че тази книга е била написана с цел защита на вярата, да бъде защитено християнството пред римските власти от нападките на юдейството и да се подпомогне ап. Павел при защитата му в съда през време на първите му римски окови. Други са на мнение, че книгата е написана  единствено и само за християните, и по-специално към достопочтения Теофил. Много учени отхвърлят тезата, че книга „Деяния апостолски” е била написана с апологетична цел.
          „Значенимостта  на тази книга е трудно да бъде оценена. Книга „Деяния апостолски” разказва историята на проповядването, разпространението на християнската проповед от Йерусалим до Рим и показва как Св. Дух вдъхновил апостолите, които коренно променили историята на света. Показана е също и най-ранната Църква нейният живот и мисионерски подвиг…”[33], казва Йоанис Каравидопулус.
          За християните преди две хиляди години и за християните днес, книгата на Св. Лука има еднакво значение, а именно верен източник, от който може всеки да черпи сведения за живота и дейността на спасителното Христово учение. Голямото значение на тази книга е изтъкнато и от великият учител на Църквата Св. Йоан Златоуст, той казва: „Тази книга може да ни принесе полза не по-малко от самото Евангелие: с такова любомъдрие е тя изпълнена, с такава чистота на догматите и с такова изобилие на чудеса, извършени особено от Св. Дух! Тук може да се види изпълнението на пророчествата, които Христос възвестява в Евангелията, истината сияеща в самите събития… Могат тук да се намерят и догмати, които, ако не беше тази книга, нямаше да бъдат никому така добре известни…”[34]
 
         Автор: Ангел Карадаков 
 ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1.     Библия, СИ, С., 1982 г.
2.     Блажени, Т. Тълкование на Деяния и на съборните послания на Светите Апостоли, гр.С., 2003 г.
3.     Гяуров, Хр. Деяния на св. Апостоли (исагогическо изследване) ГБФ, С., 1942 г.
4.     Гяуров, Хр. Записки по Въведение в Свещеното Писание на Новия Завет. С., 1956 г.
5.     Каравидопулус, Иоанис. Въвведение в Новий Завет http://azbyka.ru/hristianstvo/bibliya/novyi_zavet/vvedenie-v-novyj-zavet-all.shtml#10. (15:56/ 11.10.13)


[1] Блажени, Т. Тълкование на Деяния и на съборните послания на Светите Апостоли. С., 2003, с. 7
[2] Гяуров, Хр. Деяния на Св. Апостоли – исагогическо изследване, ГБФ. С., 1942, с. 1
[3] Cod. Sin. – Синайски кодекс
[4] Гяуров, Хр. Деяниея…, 3
[5] Пак там, 3
[6] Гяуров, Хр. Цит. Съч., с. 4
[7] Блажени, Т. Цит. Съч., с. 17
[8] Гяуров, Хр. Цит. Съч., с. 4
[9] Гяуров, Хр. Записки по Въведение в Свещеното Писание на Новия Завет. С., 1956. с. 104
[10] Гяуров, Хр. Деяния на св. Апостоли – исагогическо изследване ГБФ, С., 1942. 7-8
[11] Гяуров, Хр. Деяния на… 7-8
[12] Пак там; с. 9
[13] Каравидопулус, Иоанис. Въвведение в Новий Завет .  Превод автора. По нататъшните преводи от книгата на Йоанис Каравидопулус са също превод на автора.
[14] В: http://azbyka.ru/hristianstvo/bibliya/novyi_zavet/vvedenie-v-novyj-zavet-all.shtml#10. Каравидопулус, Иоанис. Въвведение в Новий Завет . 
[15] Гяуров , Хр. Деяния на…  69-70
[16] Така Църквата нарича ап. Петър и Павел.
[17] Пак там; с. 70
[18] Гяуров , Хр. Деяния на… с. 70
[19]Гяуров , Хр. Деяния на Св. Апостоли – исагогическо изследване, ГБФ, гр. С., 1942, с. 11
[20] В: В: http://azbyka.ru/hristianstvo/bibliya/novyi_zavet/vvedenie-v-novyj-zavet-all.shtml#10. Каравидопулус, Иоанис. Въвведение в Новий Завет . 
[21] Проф. Гяуров дава пример с някои учени, които подкрепят неговото мнение, но споменава и такива, които смятат, че книгата се сели на три части.
[22] Гяуров, Хр. Деяния на … с. 14 – 18.
[23] Гяуров, Хр. Цт. Съч. , с. 19-20
[24] Гяуров, Хр. Записки по… с. 104
[25] Гяуров , Хр. Деяния на… с. 46-47
[26] http://azbyka.ru/hristianstvo/bibliya/novyi_zavet/vvedenie-v-novyj-zavet-all.shtml#10. (2013-10-11)  – Каравидопулус, Иоанис. Въвведение в Новий Завет .
[27] Последното мнение споделя и професор Христо Гяуров, в своите Записки по Въведение в Свещ. Писание на Новия завет, той казва: „книгата е написана около 63 г. преди освобождението на ап.Павел от първите му римски окови, преди започване на съдебния процес.”
Каравидопулус, Иоанис. Въвведение в Новий Завет .
[29] Като еп. Михоил, Gutjahr, M. Meinetz, Н. Н. Глубоковски и др.
[30] Гяуров , Хр. Деяния на… с. 57-58
[31] Цитат по Гяуров, Хр. Деяния на… с. 59
[32] Гяуров , Хр. Деяния на… с. 65
[33] http://azbyka.ru/hristianstvo/bibliya/novyi_zavet/vvedenie-v-novyj-zavet-all.shtml#10. (2013-10-11)  –  Каравидопулус, Иоанис. Въвведение в Новий Завет .
[34] Цитат по Гяуров, Хр. Деяния на… с . 79

За Ангел Карадаков

Виж още

Седмица на Неврокопския митрополит Борис от 15 до 21 ноември в сайта „Добротолюбие“

Уважаеми читатели, с радост ви съобщаваме, че за поредна шеста година ще се проведе Седмица, ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *