„И ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. (Мат. 3:16-17)
Дойде времето и да честваме тази превелик празник. Вижте, колко бързо мина времето, кога празнувахме Рождество Христово, кога Богоявление. И двата празника са тясно свързани, защото и в двата се отрива Бог на света. В единия се отрива Въплътеното Слово Божие, а в другия празник се отрива Светата и неразделна Троица – Отец, Син и Дух Светий.
Още в древност съществуват свидетелства, които посочват, че празника Богоявление се е съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал също Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение. Чрез раждането Си, Той се явил на света в плът. В последствие обаче, двата празника започват да се честват поотделно.
Това събитие, което днес празнуваме и отбелязваме, а именно потапянето на Господа във водите на Йордан е едно от най-важните, защото с него се слага началото на обществената проповед на Господа Христа. И понеже Той трябва „да изпълни всяка правда“ (Мат. 3:15), приел кръщението на Своя Предтеча Йоан, който преди това усилено проповядва за Онзи, който идва след Него.
Когато Господ Иисус, след като се кръстил, стоял и се молил, тогава се отворило небето, и Дух Свети слязал върху Него в телесен вид, като гълъб. А от небето се чул глас, който казал: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“ (Мат. 3:17). В тази странна, за онези тогавашни хора, случка, в това чудо се възвестила на света великата Тайна, за която в Стария Завет само се загатва. Възвестила се тайната на Божестевената Троица. Отец се явил на нашия слух, Духът Божи се явил на човешкото зрение, под формата на гълъб, а Синът – на нашето осезание.
Св. Йоан Кръстител казал: „Ето Агнецът Божи, Който взема върху Себе Си греха на света“ (Йоан 1:29) и чрез това кръщение Господ Иисус Христос показа Своята велика мисия на света и посочи пътят за спасение. А именно: с потопяването в Йорданските води Господ взе върху Себе Си греховете на човешкия род и умря под неговото бреме, а излизането от водата показва Неговото оживяване, Неговото възкресение.
Днес, заедно с Ангелските ликове и чинове гледаме Владиката Христа да идва към Йорданските струи, за да очисти греха на Адам и съзерцавайки такова Божие тайнство, със страх прославяме Неговото велико снизхождение, защото Бог се уподоби на човеците и непознал грях, идва като Агнец Божий да вземе греховете на света. Затова, прославяйки Божественото Христово явяване, възпяваме славословия подобни на онези във Витлеем и казваме:
Слава на Тебе, Сине Божий, дошъл в този свят от Отца от небето; слава на Тебе, Всевишни Боже, слязъл до образ на раб.
Слава на Тебе, Спасителю на света, идващ при Иоан да се кръстиш като човек; слава на Тебе, Просветителю на творението, понесъл на Себе Си като нов Адам греховете на падналия Адам. Амин.
Автор: Ангел Карадаков