Начало / Интереси / беседи / Търпението и хората…

Търпението и хората…

Днешното положение е трудно за хората. Някога животът беше спокоен и хората бяха спокойни и имаха голяма издръжливост в търпението. Днес цялата тази забързаност, която навлезе в света, направи хората нетърпеливи. Преди човек знаеше, че ще яде домати в края на юни и не го беше грижа. Чакаше август, за да яде дини. Знаеше – тогава и тогава ще яде смокини, еди-кога си пъпеши. Днес какво става? Ще отиде по-рано да донесе домати от Египет; не иска да яде портокали, в които има същите витамини. „Бре, чедо, имай търпение, хапни нещо друго сега“. Ама не, ще отиде на всяка цена да донесе домати от Египет. Щом видяха това, започнаха и в Крит да правят парници, за да предложат домати по-рано. И накрая навсякъде направиха парници, за да ядът домати и през зимата. Изтрепват се да правят парници с всичките му приспособления, за да имат от всичко през всичките сезони и да не чакат!

До тук добре! Но се продължи и по-нататък. Вечерта доматите са зелени, а на сутринта вече ги късат червени и надути! Развиках се на един министър: „За парниците както и да е, казвам му, но защо вкарват хормони, за да зреят за една нощ плодовете, доматите и т.н., и хората, които са малко по-чувствителни към хормоналната намеса, горките страдат от това?“ Развалиха също и животните. Какво телета, какво пилета! Тия, които са на четиридесет дни, поради хормоните изглеждат, като на шест  месеца. Човекът яде, но каква полза ще получи от тази храна! Хранят кравите постоянно с хормони, за да дават повече мляко, а накрая производителите не могат да го продадат. А след това стачкуват и изливат млякото по улиците, защото цената пада, а хората пият мляко с хормони. А ако го оставят както Бог ги е създал, всичко щеше да върви нормално и хората щяха да пият чисто мляко. А сега с инжекциите всичко става безвкусно. Безвкусни продукти, безвкусни хора, всичко безвкусно! И животът сега им е безвкусен. Питаш млади хора: „Какво ти е по душа?“ „Нищо“, отговарят. Коскоджами ти юнаци! „Какво ти е приятно да правиш?“ „Нищо“. Докъд стига човекът! Мисли си, че ще поправи Бога с това, което върши! Правят нощта ден, за да снасят кокошките. И какви яйца снасят? Ако Бог беше сътворил луната да свети като слънце, хората щяха да полудеят. Но Бог е направил нощта, за да могат хората да си почиват. А те докъде стигнаха!
Хората изгубиха покой. Парниците, инжектирането на плодове и зеленчуци и т.н. доведоха също до нетърпимост. Преди знаеха, че до еди-кое си място пеш ще стигнат след толкова часа. Ако някой има по-здрави крака ще стигне малко по-рано. След това изнамериха каруцата. после автомобила, самолетите и т.н. Постоянно поагат усилия да намерят още по-бързи превозни средства. Направиха самолети, с които можеш да отидеш от Франция до Америка за три часа. Но когато човек сменя с такава скорост един климат с друг, от самата тази внеапна промяна ще се обърка. Бързане, бързане… След някое време човекът влиза в снаряд, ще натискат спусъка, снарядът ще се изстрелва, а от другия край ще излиза един луд! Къде ще върви? Дотам ще я докарат. Лудница!

Автор: Стареца Паисий Светогорец

из Слова том 1. С болка и любов за съвременния човек. Издава Славянобългарски манастир „Св. Георги Зограф“, Св. Гора, Атон. 2007 г.

За Ангел Карадаков

Виж още

С благоуханията на любовта и щедростта

И в третата неделя след Христовото Възкресение то продължава да вълнува душите ни и остава ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *