Начало / Коментар / ЗА НАПАДКИТЕ СРЕЩУ МОНАШЕСТВОТО И МОНАСИТЕ

ЗА НАПАДКИТЕ СРЕЩУ МОНАШЕСТВОТО И МОНАСИТЕ

 
Казваш, че върху вас, монасите, се сипят отвсякъде нападки. Едни ви нападат, защото не смеят да нападат никого другиго и знаят, че вие няма да им отговорите и да ги съдите. Други – защото свеждат всичко до материята и искат всичко да поставят в служба на плътта. И накрая някои ви на­падат просто защото не понасят непроменимостта на църковните институции. Те с учудване виждат как в днешния водовъртеж от непрестанни про­мени само Христовата Църква стои неизменна като скала в морето, в която се разбиват всички вълни. 

Да оставим настрана личните нападки; да търпи с търпението да спасява душата си – това е обетът на монаха. „Който претърпи докрай, той ще бъде спасен”, е казал Онзи, Който знае и вижда всичко. Нека разгледаме само принципните нападки на вашите противници. Тех­ните цели са ни добре известни. Ако те се осъществяват, това неминуемо ще доведе до унищожаването на православното монашество и до превръ­щането на манастирите в това, в което са ги превърнали безбожниците в Русия – в музеи, увеселителни заведения или затвори. Такава промяна обаче би оскърбила не само най-светите души от нашата история, които осветиха тази земя и я украсиха с издигнатите от тях манастири, но и целия ни пра­вославен народ. Нападките срещу нашите манастири са особено остри през тази Го­дина на покаянието, когато народът повече от всякога се стича на рояци към тези светини като към някакви „духовни санаториуми“, където търси очистване на душата, здраве, утеха и вдъхновение. На никого от народа дори на ум не би му дошло, че онова, което е предназначено за душата, може да бъде превърнато в хотел, в място за пир на тялото. И ако за по­добно нещо не са помисляли нито царствените ктитори на тези светини, нито царският народ, то човек се пита: в чие име тогава го желаят вашите критици и противници? От християните винаги може да се желае да бъдат по-добри, отколко­то са; още повече от монасите, чиито обети са най-възвишени и строги. Но нима може да се искат промени в предназначението на манастирите заради това, че някои монаси са немарливи към своите обети? Нима това, че в редовете на духовенството има някой, който е изпаднал в материализъм, озна­чава, че може да се иска цяла една духовна институция да бъде сведена до материалния прах? Това, което сатаната е искал от Христос – да превърне камъните в хлябове – изглежда по-малко опасно от искането на някои наши съвременници духът и всичко духовно да бъде превърнато в хляб, в пепел. Впрочем кой знае какви времена ще настанат; духовното злато винаги може лесно да бъде превърнато в хартия, но хартията трудно може да бъде пре­върната в злато. 
 
Мир на теб и радост от Господа! 
 
Мисионерски писма – св.Николай Велимирович
ДО МОНАХ САВА: ЗА НАПАДКИТЕ СРЕЩУ МОНАШЕСТВОТО

За Ангел Карадаков

Виж още

Християнска социална етика и социално учение на Църквата. Основни принципи и православни перспективи

Християнската социална етика и социалното учение на Църквата в Православната традиция се развиват и разработват ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *