Начало / Интереси / беседи / Сине Мой! дай Ми сърцето си…

Сине Мой! дай Ми сърцето си…

Когато бяхме в пустинята, нашето бдение започваше със залеза на слънцето и продължаваше до утринните часове.
Нашият блажен старец Иосиф, преподавайки ни задълженията на монашеското житие, настояваше на вършенето на умната молитва. Както неговият живот беше постоянно самопринуждаване към молитва, така и по отношение на нас той настояваше да принуждаваме себе си, колкото можем, за да утвърдим в дълбочината на ума и сърцето името Господне, което се явява крайъгълен камък на целия духовен строеж.

След сън, казваше ни Старецът, човешкият ум е свеж и чист. Точно тогава трябва да му дадем като първа духовна храна името на Господа и Бога и наш Спасител Иисус Христос.
Но дяволът, знаейки за това, от момента на събуждането ни бърза като мълния да посее своите плевели на лукавите помисли, та воденичният камък на паметта да започне да ги мели и звукът от въртенето му да бъде като дяволска молитва.
Мястото, където изсипват пшеницата, ечемика, царевицата и всичко това, което трябва да смелят, мелничарите на своя език наричат “пттос” (желание). Широкият горе пттос долу става толкова тесен, че върху воденичните камъни в определен ритъм падат само по няколко зърна.
И така, всичко, попадащо в пттоса, ще премине през камъните и ще се смели. Но влязлото в сърцето, където се намират всички човешки желания (пттоси), съвсем не е задължително да се издига и да преминава през воденичните камъни на ума. От сърцето – казва Господ – излизат зли помисли (Мат. 15:19), надигат се, преминават една по една и се смилат от ума. Колкото по-нечисто и приземено е сърцето, толкова по-срамни и низки са помислите.
За да не се издигне към ума цялата мътилка на помислите, а също и да се очисти сърцето, както желае нашият Творец, с помощта на умната молитва ние спускаме ума си в сърдечното небе и преобразяваме това място, където посредством страстите се е извършвало поклонение на сатаната, в свят храм на Бога, в обител на Света Троица.
На думи схемата, начертана от нас, е проста, но за изпълнението ѝ на дело се изисква привличането на всички сили на човека и безмерното съдействие на Божията благодат. Тъй като Бог винаги жертва Себе Си и Сам ни моли: Сине Мой! дай Ми сърцето си (ср. Притч. 23:26), то и ние трябва послушно да жертваме себе си заради подвижническите правила на нашите свети отци.
Затова нека се отнасяме внимателно към първите помисли след съня. И добрите, и лошите сънища и мечтания – всичко това, което оставя след себе си нощният отдих, веднага да унищожим. Веднага да се заемем с Христовото име – диханието на нашата душа.
След това, като поосвежим лицето си с вода, за да се разсъним напълно, за поддържане на тонуса изпиваме чашка кафе или нещо друго – нали нашето бдение започва много преди полунощ – прочитаме Трисвятое, Символа на вярата, Достойно есть и сядаме на своето място за молитва, държейки в ръка оръжието против дявола – броеницата.
Старецът казваше: “Седнал ли си на своята скамейка? Не започвай молитвата както дойде, но първо събери ума си и помисли малко за смъртта и за това, което ще последва след нея.”
Помисли си, че това е последната нощ в твоя живот. Всички предишни нощи и дни са преминали и са те довели до тази граница на твоя живот. Но за нощта, която е пред теб, ти не си уверен: ще те предаде ли тя на настъпващия ден или на приближаващата смърт? Колко хора ще умрат в тази нощ! Откъде знаеш, дали няма да бъдеш сред тях?
Помисли си, че когато ще си тръгнеш, то ще дойдат да търсят душата ти или Ангели, или демони – според твоите дела. Демоните, горчиво осъждайки душата, в часа на смъртта ще ти припомнят всички дела от твоя живот и ще те подтикват към отчаяние. Ангелите ще противопоставят на това извършеното по Бога. И от този предварителен съд ще зависи шествието на душата. След това предстоят въздушните митарства, после – престолът на Съдията и след него – решението.
И ако резултатът от всичко това бъде мъка, какво ще правиш, окаяна душо? Какво ли не би дала в този час, за да се спасиш? Ела на себе си, както блудния син, който се покаял и измолил милост от всемилостивия Бог. Това, което би правила тогава, направи го сега. Ти си съгрешил? Покай се. Сега е благоприятно време.
Ако човек без образи и фантазии макар и за кратко побеседва с тези мисли, ще се умили, сърцето му ще се смекчи подобно на восък и умът ще престане да се разсейва. Паметта за смъртта има това предимство, че побеждава житейската лъжа и поражда в сърцето печал по Бога. В тази атмосфера на умиление можеш да започнеш немногословна и непрестанна умна молитва.
Когато умът ти е събран, когато духът ти е станал съкрушен и смирен, тогава приклони главата си и насочи вниманието си към сърдечното място. И сърцето също е съкрушено и смирено. То чака кога ще слезе умът, та заедно с него да принесе молба към Многомилостивия с надежда, че Той няма да го презре.
Процесът на дишане на тялото започва с вдишването през ноздрите. Там прикови диханието си с молитвата. Вдишвайки, произнасяй молитвата веднъж, превеждайки я до самото сърце, и издишвайки, повтаряй молитвата още веднъж. Там, в сърдечното място, където молитвата се спира, там утвърди и ума си и без разсейване посредством вдишване и издишване наблюдавай съпътстващата вдишването и издишването молитва: Господи Иисусе Христе, помилуй ме.
Мобилизирай цялото си любовно разположение и без мечтания и образи съкровено споменавай името на Господа Иисуса.
Отстрани всяка мисъл, дори и най-красивата, най-чистата и спасителната. Това е изкушение от лукавия отдясно, за да спре молитвата. Презри всички лукави помисли, колкото и срамни, скверни и кощунствени да са те. Те не са твои, не се вълнувай, няма да отговаряш за тях. Бог знае откъде идват те. Само не се лени, не се бой, не се увличай и не се съчетавай с тях.
И ако малко се разсееш още щом разбереш, че си се отдалечил от мястото и начина на молитва, върни се обратно. И ако пак се увлечеш, пак се върни. Колкото пъти се разсееш, толкова пъти се връщай. Бог ще види твоя труд и желание и ще поукрепи ума ти.
Тъй като умът има навика да блуждае, както и да остава там, където боли, то сдържай своето дихание. Не издишвай веднага. Това ще предизвика малка безобидна болка в сърцето, където желаем да утвърдим своя ум. Тази малка болка подобно на магнит ще привлича и задържа около себе си ума, за да му служи подобно на слугиня.
И наистина сладкото име на Господа, призовавано преди всяко име с болка и съкрушение, с времето постепенно ще предизвика изменение от десницата на Всевишния на това място, на което преди е обитавал грехът.
Въртенето на молитвата в сърдечното място толкова разширява границите на сърцето, че то става сърдечно небе, способно да вмести Невместимия.
За сърдечния престол ще се води война и упорита борба. В началото дяволът ще действа посредством своите страсти и зловонни изпарения, тоест различните помисли, противящи се на молитвата. И колкото повече с помощта на пост, бдение, молитва и други аскетически упражнения му изтръгваш почвата изпод краката, толкова повече той ще неистовства, толкова повече ще се опитва по Божие допущение да прояви своята злоба и вероломство посредством различни въздействия, изкушения и скърби. Но границите на неговото влияние винаги ще очертава нежната грижа на Небесния Отец в съответствие с възможността на човека да отблъсква атаките на противника.
Преди изкушението Подвигоположникът Христос винаги съкровено дава на подвизаващия се благодат, та с помощта на тази благодат да бъде съкрушена яростта на дявола и той да се върне победен и посрамен. Търпейки скърби, ние трябва да принесем на Господа толкова радости, колкото скърби сме Му принесли, съблазнявайки се от греха. Тогава дяволът се е радвал и Бог е скърбял, а сега е ред да се радва Бог и да скърби и да се разкъсва от злоба дяволът.

Автор: Архимандрит Ефрем Светогорец

Източник: СЛОВА ЗА ИИСУСОВАТА МОЛИТВА. БИСЕРИ ОТ ПОДВИЖНИЧЕСКАТА МЪДРОСТ

Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”©, Света Гора, Атон, 2003 г.

За Ангел Карадаков

Виж още

Душо моя, душо моя, стани, защо спиш

Кой мислите, че се обръща към душата си с тези трогателни думи? Някой каещ се ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *