Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Времето е кратко и не се знае кога ще свърши. Затова да се подвизаваме и да внимаваме над себе си, и с гняв и силна молитва да изгонваме всеки лош помисъл. А ако пролеем и сълзи, ще получим по-голяма полза, защото сълзите очистват душата и цялата я избелват повече от сняг. Да застанем мъжествено, защото нашата борба е против силите на тъмнината, които никога не застават на наша страна, никога не отслабват своите атаки. Затова да въстанем и ние и да не се предаваме на дрямка, защото пред нас стои опасност, с цената на вечния живот. Ако загубим, ще погубим и душата си, ще се лишим от вечното наслаждение и радост в Бога и ще бъдем осъдени на втора смърт, която е вечно отлъчване от Бога, което да не бъде.
Бидейки трезвени, да бдим над помислите, защото паденията водят началото си от помислите. И така, нека мъжествено да побеждаваме помислите още в самото начало и да не им позволяваме да се утвърдят в нас поради нашето нерадение, но още щом дойдат, да прогоним мечтанието и да се разгневим срещу тях, взели духовния меч, който е словото Божие, тоест: Господи Иисусе Христе, помилуй ме.
А когато зовем към сладкия Иисус, Той веднага ни идва на помощ и демоните бързо се отдалечават. Но да се молим не нерадиво, а горейки духом, викайки от дълбочината на душата си: “Наставниче! Спаси ме, погивам” (вж. Лук. 8:24).
Неголям труд, ако предприемаме подвига още в началото. А ако оставим помислите и те се укрепят, тогава подвигът е труден, тогава често търпим поражение и получаваме рани. Но когато въстанем и призовем, тогава отново идва добрият Кормчия Иисус и води нашия кораб към тихо и безбурно пристанище.
Поради помисъла ние се оскверняваме и пак поради него ставаме по-добри, преуспяваме. Затова да поставим в сърцето си безстрашния страж – ума, тоест вниманието, въоръжено с мъжество, с молитва, с мълчание и самоукоряване. Ако се подвизаваме така, в резултат на това ще получим сладък мир, радост, чистота, духовно благочестие, молитва, която като благовонен тамян ще се възнася в Божия храм – във вътрешния човек. Не знаете ли – казва апостол Павел, – че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас? (1 Кор. 3:16). Пиша това, за да подтикна душите ви към духовно трезвение, та да намерите вътрешния Божий мир в своята радост. Амин, да бъде.
Да се подвизаваме според силите си в телесния пост. А в поста на чувствата, ума и сърцето с всички сили да се борим с врага на нашата душа. Пази, чедо мое, своите сетива, и особено очите. Очите са подобни на пипала на октопод, които хващат всичко, което се движи пред тях. Най-лесно от всичко улавят това, което е греховно. Заради очите са падали духовни стълбове и са погивали. Давид, бидейки небрежен в използването на очите, извършил убийство и прелюбодеяние, макар че бил велик Божий пророк, и имал благодатта и дара на пророчеството. Тъй като, чедо мое, ти се намираш сред различни причини за грях, пази чувствата и особено ума, този кормчия, тази “безсрамна птица”, по думите на авва Исаак. Умът влиза в тайните дела на ближния. Той е мерзък художник, когато изобразява срамни неща. Затова на всяка цена се стреми да го опазиш чист, прогонвайки всеки помисъл и греховно мечтание с помощта на силна молитва и гняв: Гневете се, но не грешете (Еф. 4:26).
Автор: Архимандрит Ефрем Светогорец
Източник: Слова за Иисусовата молитва. Бисери от подвижническата мъдрост.
Издава: Зографският манастир „Св. Георги Зограф“, Св. Гора, Атон.
