Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
„Каква прилика между Божия храм и идолите?
Защото вие сте храм на живия Бог,
както е казал Бог…“
Братя и сестри,
В днешното апостолско послание, чухме думите на Св. ап. Павел, отправени към коринтяните. „Каква прилика между Божия храм и идолите?“, пита апостола, какво общо имат християните с нехристияните, и изобщо какво общо има между светлината и тъмнината.
Днес, няма изградени храмове на езически богове, няма идолослужение, онова дивото, го няма. Няма също и идоли. Поне явно не се служи на дребните статуетки. Но понякога, къде от маловерие, къде от нещо друго, човек се увлича и пада, пада в един от тежките грехове, а именно оставянето на Бога и тръгването по лъжлив и опасен път. Пътят на идолослужението.
Св. апостол предписва и път за спасение, как ние християните, повярвалите в Христа Бога да се разграничим, да отстраним себе си от пътя на духовното и душевно идолопоклонство, поклонение пред нашите дребни страсти и пороци, които умело скриваме от всички. Как да се избавим от опасния път. Ето как: „излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема„, и още, „и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери„. Сега, нека направим едно обобщение. За да се измъкнем, да се отървем от страстите си, от прикритото си поклонение пред греха, то трябва да се отделим от него, да излезем из него. Как обаче? Отговор на този въпрос ни дават Св. Отци, св. Ефрем Сирин на пример съветва: „Който се моли с внимание, той пропъжда демоните, а който се моли разсеяно, над такъв те се надсмиват„, а св. Йоан Кронщадски добавя: „Във всичките си скърби и изобщо всякога трябва да се обръщаме към Бога с молитва. Но нашата молитва трябва да бъде придружена с въздържание. Само тогава тя ще бъде чута от Бога. Това съм изпитал на себе си хиляди пъти„. Вече сигурно се досетихте как да се измъкнем от греховната тиня. Молитвата онова опияняващо общение, живо общуване с Бога.
Ще си позволя да цитирам един бележит митрополит, това е Лимасолския митрополит Атанасий, той казва следното за молитвата: „Молитвата е диалог. Тя включва в себе си не само обръщенията към Бога, но и отговора на Самия Бог. Както при всеки диалог, така и при молитвата е важно не само да се изкажеш, да изговориш, но и да се вслушаш в отговора. Не винаги Божият отговор идва веднага в същата минута, заедно с молитвата, понякога това става и по-късно… Чрез молитвата можем много да узнаем за Бога. Много е важно, молейки се, да бъдем готови затова, което Бог ще ни открие, а Той може да се окаже съвсем различен от това, което сме си представяли. Често правим грешката да пристъпваме към Бога със собствени представи за Него и тези представи да потулят от нас реалния образ на Живия Бог, който Сам Той би могъл да ни разкрие… Длъжни сме да се настроим спрямо Бога, да настроим целия свой живот, всички струни на душата си. Когато го направим, приучавайки се да изпълняваме всички Негови заповеди, когато Евангелието се превърне в наш нравствен и духовен закон и заживеем с Божиите заповеди, тогава ще започнем да усещаме как нашата душа в молитвата откликва на Божието присъствие, подобно на камертона, който отговаря на правилно обтегнатите струни. “
Братя и сестри,
Да живеем, по Бога, да се насочим към лечебницата, където ще получим и изцеление. Да участваме живо в литургичния и богослужебен живот не Църквата, та да станем причастници на Самия Бог.
Да се молим и да общуваме с Бога, защото само това живо общение ще ни избави от греха и страстите. Да страним от злото в света, да насочим себе си, духа си, душата си към Бога, от Който ще получим обещаните блага.
И нека, да завършим с думите на апостол Павел: „И тъй, възлюбени, имайки такива обещания, нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий.“ Амин.
Автор: Ангел Карадаков
