Начало / Интереси / беседи / Защо трябва да четем творенията на светите отци на Църквата

Защо трябва да четем творенията на светите отци на Църквата

Както един православен християнин търси и на мира свой духовен отец, който да го напътства в израстването му по пътя към съвършенство и така този отец става за него особен критерий за истината на вярата и благодатен извор на духовни грижи, така и съборното съзнание на Църквата, нейните членове вкупом водени от нейния Глава Иисус Христос и под прякото действие на Светия Дух, изпратен ни от Спасителя при основаването на Църквата, са приели за свои духовни наставници една немалка група мъдри мъже. Те чрез собствения си живот и чрез творчеството си са показали що е Православие от първите години от съществуването на Църквата. Както казва старецът Паисий, само в Православието и до днес се явяват светии, така че, противно на това, което пише в учебниците, можем да кажем, че епохата на светите отци не е приключила, благодатта не е оттеглена от Православието и за това свидетелстват точно хора като стареца Паисий.
     Както светата Литургия, така и светите догмати на Църквата са изваяни в слово от тези мъдри мъже в името на християнската проповед и светия християнски живот. Отците на Църквата са предали библейските истини с най-точни думи на Вселенските събори ­ тогава, когато някои църковници в опитите си да осъзнаят казаното в Свещ. Писание, са изпаднали в неправилно учение.

     Тъй като светите отци са писали своите произведения на древните езици, се е наложило още след Покръстването ни да започнем превеждане на едни от най-брилянтните текстове от древната християнска книжнина. Така на български още в зората на българската християнска култура са се появили текстове на говорим език на Псевдо-Дионисий Ареопагит, св. Йоан Златоуст, блаж. Теодорит Кирски, св. Йоан Дамаскин и много други. Тази благочестива традиция е продължила през цялата ни средновековна история. Вдъхновени от древнохристиянските автори, много български църковници започват да пишат на старобългарски език безценни трудове, които и днес се четат не само от изследователите. А произведенията на Търновската школа през XIV век завинаги ще останат в съкровищницата на исихастката книжнина. За съжаление, след падането на Българското царство под властта на турските султани и унищожаването на високото българско образование тази практика бива постепенно забравена.
     Ново оживление настъпва в началото на ХХ век, когато в проповедническата дейност на Църквата възниква нуждата от такива текстове, а Министерството на образованието препоръчва да се четат творения на св. Йоан Златоуст. Излизат сборници с негови беседи. Превеждат се и други текстове, но науката ни тогава още няма сили да събере систематично наличния материал и да предприеме организирано превеждане на светоотечески творения. Освен това, широко застъпеното образование по класически езици в тази епоха рядко занимава учениците с християнски текстове. Въпреки това, през ХХ век израства едно високообразовано поколение от учени.
     След като през последните 30 години Институтът по старобългаристика постигна забележителни успехи в научната работа, се възроди и интересът към текстовете на светите отци. Слава Богу, с тази преводаческа работа се заеха млади хора, изпълнени с ентусиазъм, християнска любов и дълготърпение. Така през последните петнадесет години бяха преведени на новобългарски език произведения на св. Василий Велики, св. Григорий Богослов, св. Максим Изповедник, св. Симеон Нови Богослов, блаж. Августин, Тертулиан, св. Игнатий Богоносец, св. Йоан Дамаскин и др. 

Автор: Светослав Риболов

За Ангел Карадаков

Виж още

Мисли на Сливенския митрополит Йоаникий

Сливенският митрополит Йоаникий бе ерудит книжовник, който имаше дара да познава богатството на словото, да ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *