Начало / Интереси / Проповеди / ДЕСЕТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

ДЕСЕТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

„И тъй, моля преди всичко да се правят
просби,молитви, молби, благодарения за всички човеци,
за царе и за всички, които са на власт, за да прекарваме
тих и мирен живот в пълно благочестие и чистота“
(1Тим.2:1-2)
Братя и сестри,
Това е изказано още в ония времена, когато думите на Господ са били заповеди ограничаващи, а не слова, изпълнени с любов, към която да се отнасяме със страхопочитание… и благоговение.
Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно“ (Мат.5:3). Колко добре се връзват тези думи с написаното от пророк Исаия: „прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените“ (Лук.4:18), а и покайния псалом Давидов е нещо в същия дух: успокоително средство за душата „Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене.“ (Пс.50:12) Думи старозаветни, имащи в себе си тежест, валидна и до днес.

Защото без молитви, без славословия към Господ, всяко наше начинание е на неуспех обречено. Тъй като Той „иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината.“ (1Тим.2:4)
В човека е заложено да се стреми към истината. Такава, каквато е. Без да я преиначава. Без да я нагажда по себе си, все едно е дреха, с която да се облече. „и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (Иоан.8:32) Тя е нашият опорен стълб. Истината ще направи човека свободно същество. „Аз съм пътят и истината и животът“ (Иоан.14:6), четем в евангелието на Иоан. А Истината е само една – нашият Бог и Господ Иисус Христос.
Нашите прародители са били свободни в Рая. Защо? Защо ние сега, когато (привидно) имаме толкова голяма свобода, която за съжаление превръщаме в  свободия, защо все така усилено се стремим към истината? Защото, когато познаем истината, тя ще ни направи истински свободни. А свободата е тази:
Свободата от греха.
Това, към което човек наистина се стреми.
Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.“ (Иоан.4:24) Излиза, че човек се стреми към Бога, който „е светлина, и в Него няма никаква тъмнина“ (1 Иоан.1:5), защото този стремеж е заложен в човека. Студената логика тук се сблъсква с изгарящата чувствителност на сърцето. То е нашата апаратура, настроена толкова фино, че да улови и много далечни сигнали. Понякога изпратени от дъното на душата ни. „И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.“ (Бит.2:7)
Но заобиколен от греховността на света, на човек му е трудно, още повече че е увредена човешката природа. Създадена по образ и подобие Божие. И не може да намери опора. А опората е в него и около него. Навсякъде. Защото Бог Е навсякъде и когато и да Го потърсим, Той е до нас и ни помага. Но Неговата помощ е… ами, изискваща. Защото „…вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва“ казва св. ап. Иаков (Иак.2:17). Защото нашият Господ Иисус Христос не се нуждае от нашия пост и молитва, но поста и молитвата са за нас – да се изправим, да се опитаме да сме твърди, непоколебими във вярата си, и продължава св. ап. Иаков: „Но ще рече някой: ти имаш вяра, пък аз имам дела; покажи ми вярата си без твоите дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.“ (Иак.2:18)
Братя и сестри,
Да се опитаме да се отдалечим от греха – като помисли, като чувства, като дела, „Защото – както ни учи същият апостол –  Оня, Който е казал: „не прелюбодействувай“, казал е и: „не убивай“; затова, ако не прелюбодействуваш, но убиеш, ти биваш престъпник на закона. Говорете и постъпвайте като човеци, които ще бъдете съдени по закона на свободата.“(Иак.2:11-12).

И тук нека изникне въпроса: какво значи „ще бъдете съдени по закона на свободата“? Значи, че колкото и да сме затрупани под покварата на света, като с дреха, ще дойде момент, когато тази дреха ще смъкнем от гърбовете си. И ще се освободим от греха. Защото имаме заповедите, които да следваме – „възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;“ (Мат.22:37-39).  Амин.

Автор: Христо Димитров

За Ангел Карадаков

Виж още

Божието лозе и злите лозари

Притчата, която чухте днес при четенето на литургийното св. евангелие, се отличава от всички други ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *