Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Не унивай, брате, в очакване на времето, когато ще приемеш монашески образ. Работата е там, че врагът внушава на някои неразумното желание да искат пострижение, преди да им е дошло времето. Но ти, възлюбени брате, бъди ревностен да угодиш на Бога, търпи и помни словата на апостола: дори и ако можеш да станеш свободен, още повече се възползвай от робството (1 Кор. 7:21). Погледни древните и ще видиш, че всички светии достигнаха до получаване на обещаното чрез търпение и твърдост. Затова всеки ден увещавай себе си към това, та да станеш заедно с тях сънаследник на Небесното Царство.
Спомни си, нима патриарх Иаков не работи за Рахил четиринадесет години на Лаван в Месопотамия, денем в жега, а нощем – в лют студ? Нима и Йосиф Прекрасни не работѝ много години в чужда земя? Защото е писано, че Йосиф, още момче на седемнадесет години, пасеше стадото (на баща си) заедно с братята си (Бит. 37:2). А по-нататък се казва: Йосиф беше на тридесет години, когато се представи пред фараона (Бит. 41:46). И Господния слуга Моисей живя четеридесет години в Мадиамската земя. А и синовете Израилеви влязоха в обетованата земя една след четиридесет години. Но погледни най-вече Авраам – след колко години получи обещаното? И всички светии получиха обещаното само след като показаха търпение. Тъй че и ти със смирение потърпи Господа (Пс. 26:14 – по превода на седемдесетте), и в благоприятно време Той ще извърши и ще изведе кото светлина твоята правда, и твоята справедливост – като пладнина (Пс. 36:5-6).
А ако те удостоят със светия монашески чин, не се превъзнасяй пред тези, които са останали да чакат за следващата година. Защото доблестта не е в това, да постигнеш нещо пръв, а в това, да устоиш докрай. Тъй че, когато приемеш пострижение, не си казвай: „Сега съм избавен от всички грехове“. Но от този час насетне още повече се подвизавай в добродетелта, за да не си причиниш изключително тежка вреда. До днес си се грижил за собственото си спасение и поради това, че си се стремял към по-голямото. До днес си бил в преддверието, а сега влезе вътре.
Именно сега ще стане ясно към кой път се стремиш – към този, който е широк и просторен, но води към погибелта, или към този, който е тесен и скръбен, но овди към вечния живот. Затова не бъди небрежен към себе си, че инак ще изгубиш всичко, което си постигнал с тежък труд. Никога не излизай от килията без горна дреха, тоест мантия, дори работата да е крайно спешна; първо я облечи и после излез. За монаха е срамно да ходи като момченце само по левитон или коловий. Защото е писано: опаши се и обуй си обущата (…)облечи дрехата си и върви след мене! (Деян. 12:8).
Из житието на преподобни Алипий
Мълвата правеше великия Алипий известен навсякъде и мнозина, не само мъже, но и жени, се обръщаха към покаяние. А понеже броят им вече нарастваше, той построи две сгради на разстояние една от друга, в които настани поотделно едните и другите. При това даде на подвижничките правило или по-точно даже заповед никога да не се показват пред очите на лица от мъжки пол и никога да не гледат такива. И те толкова строго спазваха тази заповед, че макар светият неведнъж да им позволяваше да се видят с родителите си, било по повод на смърт, било поради други обстоятелства те винаги отказваха. С това желаеха да покажат, че заповедта на духовния отец е по-важна от нуждите на естеството.
Случи се така, че и майката на преподобния живееше заедно с тях. Тя спазваше същото правило, което всички спазваха, но не искаше да приеме монашески образ като тях, макар, както вече бе казано, да бе жена с удивителна добродетел. Напротив, на многобройните молби от страна на сина си отговаряше с отказ, казвайки, че между прислужница и монахиня няма разлика. Но едно божествено съновидение я убеди в обратното и тя сама започна горещо да моли сина си за това.
А ѝ се присъни, че чува, как тези свети жени пеят в строен хор. Възрадва се духом и пожела да влезе в дома, откъдето се чуваше чудният хор, за да се присъедини към него и да стане една от пеещите. Но този, който стоеше на входа, не ѝ позволи да влезе и каза, че на Божиите отроковици не им прилича да общуват с нея, ако не е приела същия образ като тях. Тогава я обзе смут и тя се събиди.
Веднага отиде при светия, разказа му видението си и започна да го моли за това, от което преди с такова упорство се бе отказала.
Така, като прие монашество, тя се присъедини към тези, на които и дотогава приличаше по начин на живот. А сега, след като пося толкова много семена на праведност, с радост жъне плодове на безсмъртие.
Из Патерика
Един старец каза: „Вярвайте ми, чеда, цар, който се е отрекъл от света и е станал монах, е достоен за голяма похвала и голяма слава. Но също толкова голям срам заслужава монах, който изостави чина си и стане цар. Защото в умозримото има несравнено повече почит, отколкото във видимото“.
Един старец, който бе голям прозорливец, свидетелстваше: „При пострижението на монах, когато той се облече в одеждите си, видях същата благодат и сила, каквато видях при Кръщението“.
*Словото и цитатите са взети от кн. „Евергетинос“ – сборник с богоречиви слова на Богоносни и свети Отци…Том 1, част 2. Издава манастир „Св. Вмчк Георги Зограф, Св. Гора, Атон.
