Начало / св. Отци / “Почитай баща си и майка си” (Изх. 20:12) – Старецът Паисий Светогорец

“Почитай баща си и майка си” (Изх. 20:12) – Старецът Паисий Светогорец

Докъде са стигнали днес децата! Не търпят дума да им се каже, какво остава да понесат наказание! Нямат уважение; имат голям егоизъм и са много нервни. Злоупотребяват със свободата си. Детето казва на родителите си: “Ще се оплача от вас в полицията”. Наскоро едно петнайсетгодишно дете направило голяма беля и неговият баща му ударил шамар, а то отишло и подало жалба срещу него и осъдили бащата. По време на съдебния процес бащата казал: “Постъпвате несправедливо с мен, защото ако тогава не бях ударил този шамар, щяха да затворят детето ми в затвора. Нямаше вас да ви боли, а мен”. Тогава хванал детето, ударил му два шамара и казал: “Осъдете ме за тия два шамара, а не за онзи тогава. Сега ме хвърлете в затвора, защото го ударих без причина”.
Искам да кажа, до къде са стигнали децата. Днес господства този начин на мислене. Някога родителите ни се караха, удряха ни и по някой шамар, но и през ум не ни минаваше лоша мисъл за тях. Приемахме и пръчката като милувката, без да се противим, без да мислим дали сме виновни много или малко. Вярвахме, че и боят е за наше добро. Знаехме, че родителите ни обичат и когато ни милваха, и когато ни целуваха, и когато ни удряха по някой шамар. Защото и шамарът и милувката и целувката на родителите – всичко е от любов. Когато родителите бият децата си, сърцето им се измъчва. Когато децата изядат някой шамар, боли ги бузата. Следователно по-голяма е болката на сърцето от болката на бузата. Майката, каквото и да прави с децата си – било да им се скара, било да ги набие, било да ги помилва, всичко върши от любов, и всичко това излиза от едно и също майчино сърце. Когато обаче децата не разбират това и говорят безочливо, противят се и се инатят, тогава прогонват Божията благодат от себе си и е естествено да претърпят съответното
бесовско влияние.

– Отче, не съществуват ли и лоши родители?
– Да, има, но на децата, които имат такива родители, Сам Бог помага. Бог не е несправедлив. Дивите круши
са пълни с плод. Там на пътя за моята колиба има една дива джанка. Листата ѝ не се виждат от плод. Клоните
се чупят от натежалите джанки. А питомните, въпреки че ги пръскат, не дават никакъв плод.


*Из книгата „С Болка и любов за съвременния човек“

За Ангел Карадаков

Виж още

Непоклатими стълбове на Българската църква и боговдъхновени поборници за нашата реч

На 27 юли Българската православна църква чества празника на светите Седмочисленици.  Св. Седмочисленици са славянските ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *