„И се преобрази пред тях;
и лицето Му светна като слънце,
а дрехите Му станаха бели като светлина“ (Мат. 17:2)
Братя и сестри,
Празникът Преображение Господне разкрива пред нас славата на създаденото от Бога творение. Той е проява на Неговото небесно величие и царственост.
Събитията от живота на Иисус Христос имат важно значение за нас, тези, които сме тръгнали по Неговия път.
Св. отци и богословите казват, че човекът е образ на Иисус Христос, а някои допълват и на Светата Троица.
Прониквайки в образа на Спасителя и следвайки Неговия път в света, можем да разкрием и действителния път на човека в този живот и свят. За да придобием известно понятие за състоянието и образа на човека във вечността, ни помага тайнството на Преображението. Това събитие представлява разкриване на Божественото чрез нетварната светлина, излъчваща се от Божествения свят.
Душата на човека е център на Божественото начало в него. В душата са скрити всички възможности на човека без оглед на времето, като същевременно тя се проявява във времето. Човешката душа е способна да възприема благодатта и действията на Божия Дух.
Тялото на човека е много високо ценено от Отците на Църквата и християнското богословие, защото то е Божие творение и храм на Светия Дух (1Кор.З:16,6:19,20). В православието тялото не е обект на унижение и презрение, нито на възхваляване и обожествяване. Според християнската антропология тялото е съвършен инструмент на Духа, чрез което Духът се проявява творчески и съзидателно.
Преображението, при което нетварната светлина е станала видима Иисус Христос не става различен, а показва Божествената слава чрез тялото Си, доколкото това може да се види с очите, обвързани с телесната природа. „Когато Христос се преобразява, той всъщност не става друг – казва св.Йоан Дамаскин – но отваряйки очите на Своите ученици и от слепи, превръщайки ги в зрящи, Той се явява такъв, какъвто е бил“
Защо в Евангелието е написано, че Господ, възлизайки на планината със Своите ученици, “се преобрази пред тях”? (Мат. 17:2). Изразът – “пред тях” – е написан от евангелистите с особена цел: за изясняване на това, че не за Себе Си се преобрази Христос. Просвещавайки лицето Си като слънце, Той не се нуждае от просвещение, защото Сам е “сияние на славата” на Отца (сравни Евр. 1:3), нямаща в себе си никаква тъмнина. Той се преобрази заради нас, за да просвети нашата тъмнина и да ни преобрази от роби на греха в истинни Свои раби, и от синове на гнева – във възлюбени синове на Бога.
Целта на Христовото пришествие, която Той осъществи, е превръщането ни в Божии чеда.
Братя и сестри,
Човекът съшо е призван за вечността, той е участник в нея посредством духа си, а след Второто илване на Господ Иисус Христос, ще бъде и с тялото си. Човекът е образ на Бога (Бит. 1:26. 27), Който е светлина (Йоан 1:5), която светлина Спасителят изяви чрез преображението Си. Следователно тялото на човека във вечността ще излъчва подобна светлина, то ще бъде преобразеното човешко тяло, на което ще е чужда сегашната земна плът: „А нашето жилище е на небесата, – ни поощрява и учи св. ап. Павел – небесата, отдето очакваме и Спасителя, Господа нашего Иисуса Христа. Който ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло, със силата, чрез която Той може и да покорява на Себе Си всичко“ (Фил. 3:20,21).
Тогава Божествената светлина видимо ще се отразява от човешкото тяло. Това ще бъде преобразеното тяло на човека (Фил.3:21) с преобразеният негов ум (Рим 12:2), които той ще има след Второто идване на Иисус Христос на земята.
И нека още от сега, заедно с апостола възкликнем: „А ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки славата Господня, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен“ (2Кор.3:17). Амин.
Автор: Христо Димитров
Добротолюбие Православие, вяра, църква
