Начало / Интереси / Проповеди / 14 Неделя след Неделя подир Въздвижение

14 Неделя след Неделя подир Въздвижение

Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси.
(Лук. 18:42)
Братя и сестри,
Днешната неделя е поред четиринадесета след неделя подир Въздвижение. Евангелският разказ от днес ни резкезва за един слепец – йерихонец, който имал такава силна вяра, че силно се извикал към минаващия Господ: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! И знаете ли, какво му отговорил Господ: Прогледай, защото твоята вяра те спаси.
В днешно време на всякъде около нас можем да чуем думи за вярата, за множество чудеса постигнати чрез вяра, вяра, която е истинска, непринудена и най-вече искрена. В много от словата на св. Отци на Църквата можем да срещнем мисли за духовната слепота, за тази страшна духовна болест, която ни пречи да видим нещата такива каквито са в действителност. Истинска трагедия е ако придобием духовна слепота, но още по-голяма е ако не я осещаме, и не я разбираме. Днес много от хората страдат от тази коварна духовна болест, покоряваща не телесните, а по-важните – духовни очи.

Представете си, каква силна вяра е имал този човек, лишен от зрение, той само чул че Христос минавал и през неговия град и решил, решил да направи крачката, а именно да поиска искрено от Бога само едно нещо – да прогледам. Да Господи, казал слепият, да прогледна, за да мога да видя Тебе Жизнодателя и Спасителя. Да Господи искам, и аз да видя макар само с телесните си очи това що си приготвил за света. Искам Господи да видя Твоята велика милост към нас човеците потънали в тази гибелност, в тези духовни пропасти, в които трудно се справяме. Но ето какво му отговорил Господ: Прогледай, човече, прогледай и виж, погледни какво съм приготвил за спасението ви. Погледай моята жертва за вас, виж и разбери, че Аз Съм Господ, защото Аз бях с твоите предци в Египет и от там ги изведох, Аз бях Този, Който съпътстваше великите царе Саул, Давид и Соломон, Аз Съм Този, Който говорих чрез пророците, Аз се и въплатих, за да спася погиващото човечество. Стани, вече не си сляп, виж ме, погледни ме. Виж Своя Създател приел чавешка плът, за да изведе народа Си този път не от робството в Египет, а от духовното робство.
Можем ли, братя да придобием и ние такава вяра каквато е имал и този сляп човек, да имаме и ние поне малко искреност в духовния си живот, който е изпълнен с много лицемерие и корист. Можем ли, братя?
Разбира се, че Да! Обаче как? А именно да придобиваме с внимание духовните добродетели, да пребиваваме вътре в себе си, да пребиваваме не в мислите, които са контролирани от мозъка, а в чувствата, които се намират в сърцето, да именно там да пребиваваме. Там трябва да бъде умът ни, като всячески се стреми да намери мястото, където е сърцето, и след като го намери, вече всецяло там да пребивава. Защото Бог влага в човешката душа истинското знание за Него.
Един от отците на Църквата разказва за един старец, който казвал: „Радвайте се с мен, сега аз съм цар!” „Как така си цар” – го попитали неговите обкражени. „Възцарил съм се над страстите” – отвърнал старецът. Макар толкова смело не всеки може да се изрази, но такова състояние в християнството е съвсем естествено. Това е и целта на живота в Христа.
Братя и сестри,
          Днес с вас чухме разказа, за слепия, който прогледнал. Днес с вас се уверихме, че истинската вяра е тази, която ни спасява и само ако я изповядваме с искрено сърце можем да я усъвършенстваме, а това усъвършенстваме става в духовния живот, там където действа недивидамата за мнозина благодат Божия, в която се крие истинската духовна красота, която нито времето, нито болеста, нито старостта, нито смъртта, нито друго нещо подобно може да я унищожи, а точно обратното да я разцъвти, та да ѝ помогне да даде стократен плод.
Амин.

За Ангел Карадаков

Виж още

Слово на Св. Йоан Дамаскин за поклонението на светите икони

Тъй като някои ни порицават за това, че се покланяме и почитаме иконите на нашия ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *