Начало / Интереси / Проповеди / 14 Неделя след Неделя подир Въздвижение

14 Неделя след Неделя подир Въздвижение

Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси.
(Лук. 18:42)
Братя и сестри,
Днешната неделя е поред четиринадесета след неделя подир Въздвижение. Евангелският разказ от днес ни резкезва за един слепец – йерихонец, който имал такава силна вяра, че силно се извикал към минаващия Господ: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! И знаете ли, какво му отговорил Господ: Прогледай, защото твоята вяра те спаси.
В днешно време на всякъде около нас можем да чуем думи за вярата, за множество чудеса постигнати чрез вяра, вяра, която е истинска, непринудена и най-вече искрена. В много от словата на св. Отци на Църквата можем да срещнем мисли за духовната слепота, за тази страшна духовна болест, която ни пречи да видим нещата такива каквито са в действителност. Истинска трагедия е ако придобием духовна слепота, но още по-голяма е ако не я осещаме, и не я разбираме. Днес много от хората страдат от тази коварна духовна болест, покоряваща не телесните, а по-важните – духовни очи.

Представете си, каква силна вяра е имал този човек, лишен от зрение, той само чул че Христос минавал и през неговия град и решил, решил да направи крачката, а именно да поиска искрено от Бога само едно нещо – да прогледам. Да Господи, казал слепият, да прогледна, за да мога да видя Тебе Жизнодателя и Спасителя. Да Господи искам, и аз да видя макар само с телесните си очи това що си приготвил за света. Искам Господи да видя Твоята велика милост към нас човеците потънали в тази гибелност, в тези духовни пропасти, в които трудно се справяме. Но ето какво му отговорил Господ: Прогледай, човече, прогледай и виж, погледни какво съм приготвил за спасението ви. Погледай моята жертва за вас, виж и разбери, че Аз Съм Господ, защото Аз бях с твоите предци в Египет и от там ги изведох, Аз бях Този, Който съпътстваше великите царе Саул, Давид и Соломон, Аз Съм Този, Който говорих чрез пророците, Аз се и въплатих, за да спася погиващото човечество. Стани, вече не си сляп, виж ме, погледни ме. Виж Своя Създател приел чавешка плът, за да изведе народа Си този път не от робството в Египет, а от духовното робство.
Можем ли, братя да придобием и ние такава вяра каквато е имал и този сляп човек, да имаме и ние поне малко искреност в духовния си живот, който е изпълнен с много лицемерие и корист. Можем ли, братя?
Разбира се, че Да! Обаче как? А именно да придобиваме с внимание духовните добродетели, да пребиваваме вътре в себе си, да пребиваваме не в мислите, които са контролирани от мозъка, а в чувствата, които се намират в сърцето, да именно там да пребиваваме. Там трябва да бъде умът ни, като всячески се стреми да намери мястото, където е сърцето, и след като го намери, вече всецяло там да пребивава. Защото Бог влага в човешката душа истинското знание за Него.
Един от отците на Църквата разказва за един старец, който казвал: „Радвайте се с мен, сега аз съм цар!” „Как така си цар” – го попитали неговите обкражени. „Възцарил съм се над страстите” – отвърнал старецът. Макар толкова смело не всеки може да се изрази, но такова състояние в християнството е съвсем естествено. Това е и целта на живота в Христа.
Братя и сестри,
          Днес с вас чухме разказа, за слепия, който прогледнал. Днес с вас се уверихме, че истинската вяра е тази, която ни спасява и само ако я изповядваме с искрено сърце можем да я усъвършенстваме, а това усъвършенстваме става в духовния живот, там където действа недивидамата за мнозина благодат Божия, в която се крие истинската духовна красота, която нито времето, нито болеста, нито старостта, нито смъртта, нито друго нещо подобно може да я унищожи, а точно обратното да я разцъвти, та да ѝ помогне да даде стократен плод.
Амин.

За Ангел Карадаков

Виж още

Проповед на св. Беда Достопочтени за празника Рождество на св. Йоан Кръстител

Ангелът се явява на Захария в светилището на храма от дясната страна на кадилния жертвеник. ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *