
Пребъдвай с внимание вътре в себе си – не в главата, а в сърцето. Там нека бъде умът ти, като всячески се стреми да намери мястото, където е сърцето, и след като го намери, вече всецяло там да пребивава. Умът, като се упражнява в това, ще намери мястото на сърцето. Когато това се случи, благодатта ще те залее с молитвена сладост и топлина. От този момент нататък, от която и страна да изникне някакъв помисъл, още преди да влезе вътре и да го осмислиш или да се изобрази чрез въображението ти, умът веднага ще го прогони оттам и ще г унищожи с името Иисусово… От този момент умът на човека започва да изпитва злоба и ненавист към демоните, опълчва се, започва непрестанна борба с тях и ги поразява. А какво следва след това, с Божията помощ ще разбереш от опит чрез вниманието на ума, като пазиш в сърцето си Иисуса, т.е. Неговата молитва: „Господи, Иисусе Христе, помилуй ме!“
Преп. Симеон Нови Богослов