Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Старец Паисий Светогорец
Днес дойдоха две-три студентки и ми казаха: “Отче, молете се да вземем изпитите”. А аз им казах: “Ще се моля да вземете изпитите по целомъдрие. Това е най-важното, всичко останало се нарежда”. Нали добре им казах? Да, велико нещо е да можеш да видиш по лицата на днешните младежи изписани скромност и чистота! Наистина велико нещо!
Идват някои травмирани момичета, горките. Водят безпорядъчен живот с разни младежи, не разбират, че намеренията им не са чисти и биват осакатени. Питат ме: “Какво да правя, отче?” Казвам им: “Кръчмарят е приятел на пияницата, но няма да му даде дъщеря си за жена. Прекъснете тези връзки. Ако наистина ви обичат, ще оценят това. Ако ви оставят, означава, че не ви обичат и ще спечелите време”.
Лукавият се възползва от младежката възраст, която освен всичко друго бунтува и плътта, и се опитва да погуби децата в този труден период, в който и разумът им все още не е зрял. Неопитни са и нямат никакъв духовен запас. Затова младежът в тази кризисна възраст трябва винаги да чувства като необходимост да се съветва с по-възрастните, за да не се подхлъзне по сладкото надолнище на светските наслади, което впоследствие изпълва душата с тревога и смут, и я отдалечава навеки от Бога.
Разбирам, че не е лесно за един физиологично нормален младеж да достигне до такова духовно състояние, че за него да няма “мъжки пол, ни женски” (Гал. 3:28). Затова духовните отци препоръчват момчетата да нямат близост с момичета и обратното, колкото и духовни да са, защото възрастта е такава, че не благоприятства за това и изкусителят се възползва от младостта. Затова по-добре е младежът да бъде сметнат дори за глупак от момичетата (или съответното момичето от младежите) заради духовното си целомъдрие и чистота и да носи и този тежък кръст. Защото в този тежък кръст се крие цялата Божия сила и премъдрост, и тогава младият човек ще е по-силен и от Сампсон (вж. Съд. 15:14 и нататък) и по-мъдър от премъдрия Соломон (3 Царств. 3:9-12). По-добре е, когато отива някъде, да се моли и да не гледа наляво и надясно, дори ако има вероятност близки хора да му се обидят, затова, че уж ги е пренебрегнал и не ги поздравил, отколкото да се оглежда любопитно и да си причинява вреда. Хиляди пъти по-добре е след църковната служба да си тръгва веднага и да избягва като дивак от хората, за да съхрани духовното си благоразумие и всичко, което е придобил по време на службата, отколкото да стои и да зяпа по кожените палта на жените (или момичето по вратовръзките) и да придобие духовно ожесточение от раните, който врагът ще причини в сърцето му.
Истина е за жалост, че светът е много прогнил и откъдето и да премине една душа, която иска да се опази чиста, ще се зацапа. Обаче и Бог няма да изисква същото, което е изисквал в по-старо време от един християнин, който се е стремял да се запази чист. Нужно е самообладание и младежът да прави каквото може – да се подвизава, за да избягва поводите за греха, а оттам нататък Христос ще ни помогне. Ако божествената любов се разгори в душата му, пламъкът ѝ е толкова силен, че изгаря всякакви други пожелания и всякакви скверни образи и картини. Когато този огън се разпали, тогава ще почувства и онези божествени сладости, които не могат да бъдат сравнявани с никоя друга наслада. Когато вкуси от онази небесна манна, няма да му правят вече впечатление дивите рошкове. Затова трябва да хване здраво кормилото, да се осени с кръстното знамение и да не се страхува. След кратковременната борба ще получи божествени блага. По време на изкушението е нужно юначество и тогава Бог помага по чудесен начин.
СЛЕДВА….
текстът е взет от: http://www.sveta-gora-zograph.com/books/S_bolka_i_liubov/book.pdf
