Начало / катехизис / СИМВОЛ НА ВЯРАТА – ПОРЕДИЦА БЕСЕДИ

СИМВОЛ НА ВЯРАТА – ПОРЕДИЦА БЕСЕДИ

Беседите върху Никео-Цариградския Символ на вярата са на Прот. Александър Шмеман.


Открай време в живота на Християнската църква особено място заема и продължава да заема текстът, известен като Символ на вярата – сравнително кратко изповедание на онова, в което Църквата вярва. В първоначалното си значение думата „символ“ може да бъде преведена така: онова, което „крепи заедно, съединява, държи“. И така, Символът на вярата именно съ-държа всички онези истини, които – так поне вярва Църквата – са необходими за човека, за пълнотата на неговия живот и спасението му от греха и от духовната гибел.

Исторически Символът на вярата възниква от подготовката на новообърнатите, т.е. на тепърва повярвалите, на готвещите се за встъпване в Църквата, за тайнството на Кръщението. В древността кръщение са приемали основно възрастните. Както става и в наши дни, хората са стигнали до вярата, приемали са Христос, пожелали са да встъпят в Църквата, да станат членове на църковната общност – всеки в резултат от собствения си път. Защото всяко обръщане, всяка среща с Бога представлява тайна на Божията благодат, в която не ни е дадено да проникнем. Едни стигат до Бога в страдание и мъка, други – в радост и щастие. Така е било, така и ще бъде винаги.
Пораждането на вярата в човешката душа е тайна. В същото време обаче именно вяра в Христос довежда човека до Църквата – до общността на онези, които вярват в Христос. Именно вяра търси и изисква единството  на вярващите, които – точно с това свое единство, с любовта си един към друг – свидетелстват пред света, че са ученици и последователи на Христос, Който казва: „По това ще познаят, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“. Любовта и единството на вярата, по думите на апостол Павел, са главната радост на християните: „копнея да видя – пише той на църквата в Рим – [за] да се утешим взаимно чрез общата вяра – ваша и моя…“
Християнският живот на новоповярвалия е започнал с това, че са го завеждали при епископа на поместната църква, който изобразявал кръст на челото на новия християнин, сякаш поставяйки върху него белега Христов. Човекът е дошъл при Бога, повярвал е в Христос. Сега обаче той трябва да разбере и съдържанието на вярата. Така той става ученик, него започват – както се казва в църковните книги – да го огласяват. Защото християнството не е емоция, не е просто чувство, не – то е среща с Истината, труден подвиг на нейното приемане с цялото същество. Както човек, който страстно обича музиката, за да може да я изпълнява, трябва да премине през трудно обучение, така и повярвалият в Христос, обикналият Христос, трябва да осъзнае съдържанието на своята вяра и онова, към което тя задължава.
В навечерието на празника Пасха – тъй като в Ранната църква кръщението се е извършвало в пасхалната нощ – всеки от подготвящите се за кръщение тържествено четял Символа на вярата, извършвал е „отдаването“ му, изповядвал е приемането му и своето стъпване в единството на вярата и любовта. Всяка от големите поместни църкви – Римската, Александрийската, Антиохийската – е имала свой кръщелен символ на вярата и макар навсякъде тези символи да са били изрази на едната и неразделна вяра, те са се различавали в стила и във фразеологията си. В началото на IV век в Църквата възникват големи спорове, отнасящи се до основното християнско учение за Христос като Бог. През 325 г. в Никея се събира Първият вселенски събор, на който е изработен общ, един за всички християни Символ на вярата. Няколко десетилетия по-късно, на Втория вселенски събор в Константинопол, този Символ е допълнен, за да получи названието си Никео – Константинополски (или известен още Никео – Цариградски) символ, общ за цялата Вселенска Църква. Накрая Третият вселенски събор в Ефес през 431 година постановява, че този Символ остава навеки неприкосновен, че с други думи, към него не може да се правят повече никакви допълнения.
От този момент нататък този вселенски Символ на вярата се пее или чете в Църквата на всяка Литургия. Той е всеобщият, задължителен за всички израз, който Църквата дава на своята вяра. И затова всеки, който желае да разбере в какво вярва Църквата, в какво се състои нашата вяра и онази Истина, която носи християнството в света, намира отговора на всички тези въпроси именно в Символа на вярата…

СЛЕДВА…

из „Неделни беседи и статии“ – Протойерей Александър Шмеман. Издава Фондация „Комунитас“, 2012 год.
 

За Ангел Карадаков

Виж още

Как да използваме броеницата за молитва?

Броениците са използвани още от дълбока древност като помощно средство за молитва. Те са и ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *