Начало / Интереси / беседи / ЗА ВЯРАТА В БОГОСИНОВСТВОТО НА ЧОВЕКА И ЗА СМИРЕНИЕТО

ЗА ВЯРАТА В БОГОСИНОВСТВОТО НА ЧОВЕКА И ЗА СМИРЕНИЕТО

снимка:  http://www.monitor.bg
Архимандрит Софроний Сахаров

                             I част

Днес искам да разговарям с вас по един твърде сериозен въпрос: как трябва да живеем. Моля ви да бъдете много внимателни.
Миналия път, когато засегнахме въпроса за персоната, говорихме за това, че изхождаме от библейското Откровение, а не от постиженията на ума, който върви към Бога „отдолу“. Нашият опит не е достатъчен, за да твърдим, че сме чада Божии. Това може да стане само чрез Откровението, в което Бог казва за Себе Си, че Той е Отец на всички нас и е дал молитвата „Отче наш“. Днес искам да продължа разговора с вас за необходимостта да имаме вярно, правилно догматическо разбиране, за да извършим пътя достойно за призванието си и наистина непорочно.
Този път минава през неизследими бездни. Всъщност, когато ни се даде да видим „бездната“ на Бога,за какви пътища може да става дума? В тази сфера няма нито „напред“, нито „назад“, нито „надясно“,нито „наляво“, нито „нагоре“, нито „надолу“, т.е. няма никакви отношения.
Да се разбере величието на християнския път съвсем не е лесно. Ето защо ви моля да внимавате във всяка дума, понеже това е важно за всички нас. А аз, който на всички и всекиму казва: „Не бързайте“, трябва да бързам, защото не зная кога ще секне животът в мене. Днес ще поговорим за това каква основна мисъл трябва да носим в себе си, за да бъде безопасен пътят ни и да дава резултати. Чуйте няколко стиха от Евангелието, което за нас, разбира се, е Откровение par excellence:
„Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! Помогни на неверието ми“ (Марк. 9:23-24).
„Той й рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром!“ (Лука. 8:48).
„Иисус им отговори: не е ли писано в Закона ви: „Аз рекох: богове сте“? Ако Той нарече богове ония, към които бе отправено словото Божие (и не може да се наруши Писанието), на Тогова ли, Когото Отец освети и прати в света, вие казвате: богохулстваш, защото рекох: Аз съм Син Божий?“ (Йоан. 10:34-36).
Вярата не е онтологически бездна; тя не е просто психологеческо състояние на човека. Ако се молим на Бога в състояние на такава вяра, не получаваме нищо, защото тя е само психология. Такова е мнението обаче на мнозина в съвременния свят, дори и на тези, които специално са се посветили на психологията като научен опит за разкриване битието на Бога и смисъла на съществуването. Ако вие, мои братя и сестри, искате наистина да изградите живота си по християнски, избягвайте несигурните думи на научната психология. Повярвайте, че Откровението, дадено на човека от Бога, е действително нещо, което съответства на реалността на вечното Божествено битие. Например вярата на болните е способна да породи вътрешна енергия, която побеждава болестта. Знаете, че е много лесно да се предадеш на болестта и да загубиш всякакво мъжество за борба с нея. Знаете също и сличаи на оздравяване, в които „твоята вяра те спаси“ от всякакви болести, дори и от слепота.
Вярата е действителна проява на Божията сила в нас.
Господ ни дава Откровение, привеждайки примера на псалмопевеца: „Ад рекох: вие сте богове“ (виж. Пс. 81:6) – вие всички сте богове. Ние трябва да вярваме в това така, както то е написано. Тогава ще можем да построим живота си наистина по християнски. Иначе нямаме никакво разбиране за целта на постъпките си. 
Някой ще каже, че това е опасно – да повярваме, че всички сме богове. Това е напълно вярно. Знаем много случаи, когато хората са губели мяра в това разбиране. Веднъж ми се случи за прочета как в Америка група индианци се кръстили и приели християнството, а после на връщане към къщи си помислили да преминат реката като тръгнат по водата. В порива на вярата си те влезли във водата и потънали.
Самият аз за съжаление също съм бил свидетел как хора, повярвали в това, че сме богове, преминават мярата, губят правилното съзнание и тези думи им причиняват вреда. Къде е изходът за нас? За това искам да поговорим днес.
Щом приемаме Откровението, че сме създадени по Божи образ и по подобие, щом приемаме израза, даден още в Стария Завет, че човек е бог, то как да се задържим в мярата на това съзнание, че то да не ни зарази с гордост?…

СЛЕДВА…

из „Духовни беседи“ – Архимандрит Софроний Сахаров – издателство ОМОФОР 2006 г.

За Ангел Карадаков

Виж още

Мисли на Сливенския митрополит Йоаникий

Сливенският митрополит Йоаникий бе ерудит книжовник, който имаше дара да познава богатството на словото, да ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *