Начало / история / ВИЗАНТИЙСКАТА ЦЪРКВА

ВИЗАНТИЙСКАТА ЦЪРКВА

Преместването на столицата на Римската империя в Константинопол през 324 г. и имперската закрила, гарантирана на Църквата от св. Константин Велики ( + 327) и неговите наследници, създават напълно нова ситуация за християнския свят. На Запад влиянието на империята е до голяма степен намалено вследствие от варварските нашествия, но на Изток то става непоклатимо. Константипнопол, Новият Рим, наричан още Византион – по името на древното градче на Босфора, избрано от Св. Константин да  замести стария Рим, – оцелява като имперска столица чак до 1453 г. За повече от едно хилядолетие това е всепризнатият център на православното християнство за по-голямата част от Източна Европа и Близкия Изток. Днес с термина Византия означават едновременно град Константинопол и Източната Римска империя, разграничавайки ги така от Стария Рим и езическата империя. Ролята на Константинополската църква в християнизирането на Изтока е сходна почти във всичко с достиженията на Римската църква в латинския Запад. Всъщност в средните векове името Византия се употребява рядко. Византийците говорят гръцки език и наричат сами себе си ромеи. За латинския Запад империята също е Романия, а за мюсюлманите – Рум
 
СЛЕДВА…
 
из „Византийската църква – между небето и земята“ – Прот. Йоан Майендорф. 2007 г.

За Ангел Карадаков

Виж още

„Стоящ на молитва си просиял в огнена светлина“. Честваме празника на св. Теодосий Търновски

Преподобният Теодосий се роди от благочестиви и благородни родители българи, както се предполага, в град ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *