Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В името на Отца и Сина и Св. Дух,
Братя и сестри,
В днешния евангелски откъс Господ ни разказа притчата за Божието лозе.
Така, преди да пристъпим по нататък нека да изясним какво означава „лозето“. Под „лозе“ могат да се разбират много неща – Църквата, юдеите или светът.
Лозето, като образ да дома Израилев, на избрания еврейски народ е послужило и на Господа Иисуса Христа в днешната му притча за лозарите – убийци. Лозето също изобразява и Царството Божие, грижите на Бога за човека и за неговото спасение. Нека само да обърнем поглед към евангелията и ще видим какво казва Господ. Той казва: „Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е Лозарят. Аз съм лозата, а вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод„.
Много често в църковните среди, а и в обикновени разговори между вярващи християни можем да чуем терминът „Царството Божие“. Но какво означава това? Дали то е утопия или реална представа? И какво означава прошението в Господнята молитва: „Да дойде Твоето Царство“? И още защо Господ ни учи така да се молим и да търсим Царството Му?
Постоянно изяснявайки тайните на Царството Си, Господ Иисус Христос иска да покаже и подтикне хората към търсенето на това Царство. Показва на хората, че то е различно от нашия свят, но в същото време се основава на същите разумни и целесъобразни закони, на които се подчинява цялото битие.
В многото си притчи за Царството Божие Господ дава за пример небесните светила, събирането на реколтата, засяването на посевите, пасенето на овците и прочие. Като показва тези по прости предмети и сцени, които ще се разберат лесно от хората насочва мисълта към неведомите тайна на Неговото Царство.
Ако по-задълбочено се вгледаме в евангелията ще видим, че Господ направо говори за Царството Божие, за Троичността на Бога, за вечността, второто пришествие, всеобщото възкресение от мъртвите, за новото небе и новата земя, защото всичко това би било неразбираемо за обикновения човек потънал в грижите на всекидневието.
Днес в апостолското четиво чухме и „всичко у вас да става с любов„, съвет на светият апостол към християните в Коринт. Делата на любовта трябва да бъдат истински стремеж на един християнин, а този му стремеж е дар, дар от Бога. Затова в молитвен вопъл да търсим дара на любовта, който, вярвам, ще ни подтикне към добрите дела. А делата извършени с любов са дълготрайни. Те не изчезват, а точно обратното остават во век века.
Братя и сестри,
Ние с вас сме новият Богоизбран народ. Призовани сме не по заслуга, а по благодат. Нека да станем добри лозари на Божието лозе и в свое време да даваме плод. Всеки от нас при светото Кръщение е поставен в светия Виноград на Св. Църква. Нека да бързаме да извършим дела достойни, дела, които ще ни помогнат да се усъвършенстваме и да израснем. Нека да пребъдваме в Христос с истинска вяра, та и Той да пребъдва в нас, съгласно с Неговите думи и да даваме плод стократен за Божия слава и наше спасение. Амин.
*Аудио записът е НЕпрофесионален. Извиняваме се ако откриете грешки.
