Начало / статии / ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА И АБОРТИТЕ

ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА И АБОРТИТЕ

снимка:  http://flamber.ru
Ти си устроил моята вътрешност и си ме истъкал в майчината ми утроба(Пс. 138:13).
Навлизайки в епохата на технологиите Св. Православие е изправено пред доста проблеми такива като: абортите, инвитрооплождането,
трансплантациите, наркоманията и т-н.
Но може би един от най-лошите е аборта, бих искал да разгледаме какво е мнението на Православната Църква за него. Православният възглед по въпроса за аборта винаги е бил точен. Още от времето на древните патриарси се е гледало като на антиморален акт, убийство и то съзнателно на невинен човешки живот. В много случаи аборта се извършва поради интереса на другите, но не и на жертвата.
Убеждението, че аборта е отнемане на живот (убийство) има и своите здрави основания в свещеното писание. В древнохристиянския писмен паметник – „Учение на дванадесетте апостоли (Дидахия)“, във втора глава откриваме следното правило: „Не убивай, не прелюбодействай, не развращавай деца, не блудствай… не убивай децата в утробата и не умъртвявай родилите се.“ Св. пророк Йеремия по Божие вдъхновение казва: „Преди да те образувам в утробата Аз те познах и преди да излезеш из утробата осветих те поставих те пророк за народите“ (Йерем. 1:5). Св. Отци също остро осъждат не само жените прибягнали към, но и тези, които са ги подтикнали. 
Така например Кападокийският епископ от lV в. Св. Василий Велики нарежда: „жена, която съзнателно унищожава плода, да и се наложи наказание като за убийство“. Св. Йоан Златоуст счита аборта за по-тежко престъпление от убийството и вменява еднаква вина за това деяние не само на жената, но и на мъжа. Каноническата традиция на Православната Църква е ясна в осъждането на аборта.  Испанският събор от Елвири състоял се през 305 г. изключва от църковно общение т.е. от св. Причастие онази жена, която е убила в утробата си детето си, като и позволява да приеме свето причастие на смъртния си одър (Правило 63, 68).  Малко по-леко е наказанието налагано от Анкрийския събор (314 г.). Точна формулировка на каноническото правило осъждащо аборта, е дадено на Трулския събор (692 г.), който основава решенията си както на Анкринските правила, така и на каноническите 2-ро и 8-мо писмо на Св. Василий Велики.
Трулското 91-во правило гласи: „Онези, които дават лекарства за причиняване на помятане на плода, трябва да се наказват като деяние, заслужаващо смъртно наказание“, тоест около десет години лишаване от църковно общение (Св. Причастие). 
И така съзнателно извършеният аборт се счита като смъртен грях (убийство), което вменява вина върху жената, която е направила аборта, и върху мъжа, който способства за извършването му.  Отношението на лекарите, медицинските общества, асоциации и организации към практиката на изкуствения аборт може да се сведе до две противоположни позиции. Първата е изразена в оригиналния текст на Хипократовата клетва, в която лекарят обещава: „на никоя жена не мога да дам абортен песарий“. И така още от Vв. пр. Хр. Хипократ изразява позицията на лекарското съсловие за етичната недопустимост на лекарско участие при извършване на изкуствения аборт.
Въпросът, който стои в центъра на този проблем, е кога започва човешкия живот. Този въпрос е от съществено значение, защото в общественото съзнание аборта се приема за убийство. Църквата винаги е учила, че човешкия живот започва още от момента на зачеването (при зачатието или след имплантацията няколко дни по-късно, когато започва да бие сърцето, а това става около 24 ден, или на шестата седмица от бременността, когато вече се долавя мозъчна дейност, когато зародишът достигне в дванадесетата седмица така нареченото състояние на жизнеспособност и може да оцелее извън утробата или след раждането!).
Когато осъжда абортите на своето време Св. Василий Велики заявява: „Онази жена, която съзнателно унищожи плода в себе си, трябва да понесе наказание като за извършено убийство… И тук ние не правим разлика между това дали плода е оформен или не е оформен“ (Правило 2-ро и 8-мо).
Когато се има предвид този възглед, трябва да си зададем въпроса може ли Църквата да приеме каквито и да е изключения от него? В случаите, които са все по-малко днес, когато трябва да се направи избор между запазването живота на майката и този на нероденото, нравствено приемливо е предпочитание да се отдаде на майката. Това се приема не поради обстоятелството, че тя е пълноценна личност, а зародишът само „живот в потенциал“, тъй като – както майката, така и зародишът са човешки същества. Приема се поради това, че майката има определено място и отговорности в семейството, където майчинските грижи и любящо присъствие в дома засягат съпруга й  и останалите й деца.
Православните християни в САЩ живеят в общество където 6% от младите жени са имали поне по един аборт преди още да достигнат 15 годишна възраст и този процент се увеличава. Бременността в юношеска възраст не е единствената причина за убийството на деца, но е една от най-главните.
Освен мнението на много Св. Отци, някой от православните поместни църкви са взели твърди решения. Така например Руската Православна Църква е взето решение и за аборта ето част от него: „В основата на такава оценка лежи убеждението, че появата на човешкото същество е Божи дар поради, което всяко посегателство върху живота на бъдещата човешка личност от момента на зачатието е престъпление… Църквата счита за неотменим свой дълг да защитава най-уязвимите и зависими човешки същества каквито са неродените деца. Православната Църква при никакви обстоятелства не може да даде благословение за извършването на аборт. Като не отхвърля жените, извършили аборт, Църквата ги призовава към покаяние и преодоляване на пагубните последствия на греха чрез молитва и определяне на епитимия с последващо участие в спасителните тайнство.“
През 1998 г. на X Американски събор Православната Църква в Америка също е взето решение за аборта, то гласи: „Жените и мъжете, включително членовете на семействата и приятелите на бременните жени, които са склонни да приемат аборта трябва да бъдат подпомагани  в раждането и отглеждането на своите деца в здравословни, физически и духовни условия“.
За жалост в началото на 1956 г. бива приет Новият Наказателен Кодекс на Народна Република България той премахва съществувалата забрана за извършване на аборти. Колкото и парадоксално да звучи това става в резултат на мероприятията на партията и правителството за поощряване на майчинството и за защита на детството. Наказателният кодекс разрешава извършване на операции за изкуствено прекъсване на бременността на всички бременни жени изявили желание за това. Единственото изискване е аборта да се направи в болнично заведение (стационар), където може да се осигури максимална безопасност. По-късно по примера на Чаушеско и в името на налагането на модела тридетно семейство в Народна Република България Тодор Живков прави несполучлив опит да забрани абортите.
Таксата, която се заплаща през 1960 г. е 45 лв. Днес таксата е между 40-60 лев. Според официалната статистика в държавните болнични заведени през последната петилетка са извършени над 60 000 хил. Аборта годишно. Поне още толкова се правят и в частните клиники. Стават общо 120 000 хил. А за 50 години това прави точно 6 000 000 мил.
Шест милиона неродени деца. Още по-точно шест милиона убити български деца. Убити със съгласието на техните родители. Ако прибавим и това, че техните телца, които вече имат сърце, глава, очи, уста и пръстчета обикновено се изгарят в болничните пещи с медицинските отпадъци – аналогията с истински Холокост е потресаваща.
Бурното развитие на биомедицинските технологии, вземащи активно участие в живота на съвременния човек от раждането му до смъртта му, а също така и невъзможността да се даде отговор на възникващите при това нравствени проблеми в рамките на традиционната медицинска етика предизвиква сериозна загриженост на обществото. 
Църквата и най-вече Пастирите трябва да учат младите както и възрастните какво е значението на сексуалността и за необходимостта да се поеме отговорност за нея. Той трябва да направи всичко възможно, за да убеди младите, че половата дейност има своето истинско място в рамките на осветения хетеросексуален съпружески съюз. Тя трябва също така да подчертае пълната и еднаква, с тази на майката нравствена, духовна и финансова отговорност на бащата каквито и да са обстоятелствата при зачеването на детето. Подобно обучение не може да се остави в ръцете на училището или други организации в нашето общество, тъй като те все повече пренебрегват християнските нравствени ценности разпространението  на СПИН, което вече не може да бъде спряно до голяма степен се дължи на избора на популярния днес „безопасен секс“, пред избора на истинските нравствени начала.
За нас не е достатъчно само да заявяваме мнението на Църквата за аборта. Трябва да се прилагат всякакви усилия да се помогне „нежеланите“ или измъчените деца, които трябва или не трябва да се възпитават в семействата си. Това означава да се осигурява финансова подкрепа на майката и детето, където това е необходимо и да се работи за приемането на закони, които да улесняват процедурите по осиновявани.

Автор: Ангел Карадаков



Използвана литература:
1. Брек, Джон, „Свещеният дар на живота“, С. 2002 год.
2. www. Pravoslavieto. com
3. www. Pravoslavie. bg
4. www. nerodenite.org
5. Становище на РПЦ – Руска Православна Църква


























За Ангел Карадаков

Виж още

Кой съм аз всъщност?

Моята същност не са социалните функции, които имам. Социалните ми функции са преходни и се ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *