Начало / Интереси / Проповеди / †12 Неделя след Петдесетница

†12 Неделя след Петдесетница

снимка:  http://www.pravmladeji.org
Учителю благий, какво добро да  сторя, 
за да имам живот вечен ?”/Мат.19:16/.


Братя и сестри, 

„Искали човек да живее и обича ли дълголетие, за да види блага? Нека сдържа езика си от зло и устата си от коварни думи, нека се отклонява от зло и прави добро; да търси мир и да следва подир него.“ (Псалом. 33: 13-15)
От днешния евангелски откъс чухме за онзи момък, който се приближи до Господа Бога и го запита какво да сторя, за да се спася, какво да сторя, за да наследя живот вечен? 
Не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай; почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си, това бил отговора на Господ Иисус Христос. Но ако всичко това сме изпълнили може ли да направим още нещо, тогава последвал още един отговор: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене.


Младежа от днешния евангелски разказ не отишъл да изкушава Господа с лукавство, а желаел просто нещо как да влезе в Царството Небесно. Той не знаел, че Христос е Въплътилият се Бог, а мислел че е човек, учител. Затова и Христос го запитал защо Ме наричаш благ? Естествено никой не е благ, освен един Бог. А хората могат да бъдат добри единствено с Божията благодат. Когато момъкът го попитал какво да направи, за да наследи Небесното Царство, Христос веднага го препратил към Божиите заповеди, първо, за да не кажат евреите, че е противник на закона, и второ, за да научи младежа, че не може да бъде съвършен само със стария закон, докато не изпълни и евангелския.  И когато младежът заявил, че е изпълнил всички заповеди, тогава Христос му рекъл: „Изпълнил си ги лицемерно, само на думи, а не на дело. Ако искаш да бъдеш съвършен, изпълни ги истински“. 
Този младеж бил много богат, а около него имало много сиромаси, и ако той би обичал ближния си както себе си, както гласи законът, би им дал от своето и те нямаше да са по-бедни от него.
Нека, сега за малко, да погледнем и към себе си. Какво правим днес с вас, братя? Четем Евангелието, препрочитаме множество духовна литература ала оставаме празни, оставаме с закоравяло сърце. Защо така се случва? Не помагаме на никого освен на себе си. Към никой не изпитваме жал. На никой не вярваме, защото обладани от страсти, ние забравяме какви сме, а именно Христови. Кой от нас обича истински ближния си? Нека право да кажем – няма такъв или ако по Божия благодат има, то е голяма рядкост; не помагаме на сиромасите, които са също наши ближни. Гледаме по-скоро да вземем и това, което имат или поне мислят, че имат. Тъжно е, когато човек обърне поглед към днешния свят и види на какво е заприличал той. Света в момента прилича на едно голямо бунище, да бунище. А всички ние сме се уподобили на животни, та даже сме станали по-лоши от тях. Омразата, гнева и завистта са на всякъде около нас. Където и да обърнем поглед ще видим, че ниски страсти владеят, че човешкото все повече се загубва и отстъпва пред животинското, пред бесовското. 
Много често по-новините чуваме за хора пострадали, я от болести, я от бедствия, но дали ни хваща жал? Защото помощта на ближния не винаги е в материален вид, не винаги е тленна. Понякога, особено когато не можем да помогнем със средства е достатъчно само едно: „Господи, помогни им, избави ги от тяхното бедствие. Защити ги пред надигналата се буря“. Именно молитвата е показването на обич и към ближните и към враговете ни. 
Да се помолиш за ближния си, велико дело, но да се помолиш за врага си е още по-велико и наградата за него е още по-голяма. Нека да спрем да се хвалим с делата си, да се усмирим малко. Инак ще бъдем осъдени на вечно мъчение и ще бъдем вовеки отлъчени от Христа.

Братя и сестри, 

Нека без да се колебаем да започнем работа по себе си. Да се спрем, да помислим, защото само така ще разберем, че не сме тръгнали на прав път. Нещо не е наред, вижте навсякъде всичко е объркано, объркано е защото всичко се владее от нашите страсти. От нас зависи да го променим. Нека да отложим житейските си грижи, да ги предадем на Христа, защото казано е първом да търсим Царството на Бога и Неговата правда, а всичко останало ще ни се предаде. 
„Дойди и върви след Мене“ е казал Бог на момъка. Да тръгнем без страх към Христа, без да се страхуваме, че отново ще паднем. Има кой да ни защити, има кой да ни помогне. Този някой е Самият Господ Бог, Който заради нас се роди от Дева, бе разпнат и възкръсна от мъртвите, за да ни изкупи от греха, за да ни изведе от преизподнята. Та вече заедно с Него да празнуваме вечно. Амин. 

Автор: Ангел Карадаков 

*Аудио записът е НЕпрофесионален. Предварително се извиняваме ако откриете грешки.



За Ангел Карадаков

Виж още

Неделя първа подир Петдесетница – Любов към Бога

Когато попитали Христос Спасителя, коя заповед в закона е най-голяма, Той отговорил: възлюби Господа, Бога твоего, ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *