Начало / Интереси / беседи / ВЯРАТА – С ДЕЛА ИЛИ БЕЗ

ВЯРАТА – С ДЕЛА ИЛИ БЕЗ

снимка:  http://pravoslavie.ru/foto/

Според много от светите Отци на Църквата, добра е вярата, а и спасителна, ако придобие и дела. Нашата вяра ще бъде спасителна, когато се научим как да я прилагаме в живота си, как да отговаряме на предизвикателствата на съвременната култура, която все по-често ни поставя пред дилема, дали да вървим по Бога и да търпим много неволи и трудности или да се отдадем на страстите си и да заживеем „добре“.
 Вярата е тази, която би ни помогнала, би ни запазила от вредоносните ветрове за душата ни. 
И така, както тялото без душа е неподвижно и недействено, така и вярата без дела е мъртва. „Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а дела няма? Може ли да го спаси вярата? Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна и някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и се насищайте, пък не им даде, що е потребно за тялото, – каква полза? Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва“ (Иак. 2:14-17). 
Нека да почерпим малко от словесното богатство на св. Отци и да видим какво казва за делата и вярата и за делата във вярата един от богословите на Църквата св. Симеон Нови Богослов.
„Остави, брате, своето нехайство и се погрижи заедно с вярата да имаш и дела. Който има вяра заедно с дела, той е по-добър даже и от този, който върши знамения и чудеса. Защото каква придобивка и каква полза от чудесата и знаменията ще има този, който ги извършва, ако тай биде изгонен от Небесното Царство и наследи геената и неугасимия огън? Нима, който върши знамения, може да се спаси само заради тези знамения и изцеления, без да има дела, които да го направят праведен? Никак! Слушайте тогава, какво говори Господ: „Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! Не в Твое ли Име много чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал, махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие“ (Мат. 7:22-23). Виждаш, че и тези, които вършат знамения и имат дар на пророчество, няма да получат никаква полза от това без дела. Който истински вярва, той няма да се пристрасти към парите, защото е уверен, че Бог няма да остави вярващите в Него, но има за тях грижа, както е казал Господ: „и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първо търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се предаде“ (Мат. 6:32-33).
Който вярва, той подпомага нуждаещите се, защото е уверен, че стократно ще получи за това и живот вечен ще наследи.
Който вярва, той не се гордее, но подражавайки на Господа, с трудност постига смирението.
Който вярва, той не се смее безумно, но плаче и ридае за своите грехове.
Тези, които вярват, не са гневливи и заядливи, но имат кротост, подражавайки на Господа, Който е казал: „и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Мат. 11:29).
Който вярва, мрази лъжата и обича истината, защото Бог „обикна правдата и намрази беззаконието“ (Пс. 44:8).
Които вярват, те не само не се карат помежду си, но умиротворяват и тези, които са свикнали, като подражават на Господа, защото и Той същото е направил за „вас, които някога бяхте отстранени от Бога и Негови врагове поради разположение към лоши дела“. (Кол. 1:21).
Вярващият без ропот понася всяко изкушение, бидейки уверен, че за такова търпение ще получи нетленен венец, както говори апостол Иаков, брат Господен: “ Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат“ (виж Мат. 5:22).
Който вярва, той не се гневи, но е дълготърпелив, спазвайки заповедта на Господа, Който заповядва съвсем да не се гневим (виж Мат. 5:22).
Който вярва, той е целомъдрен и не се осквернява нито с блудство, ни с прелюбодеяние, нито с други нечистотии, но пази чистотата и целомъдрие, защото е уверен, че които оскверняват телата си, не ще се спасят, както е писано: „а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог“ (Евр. 13:4).
Вярващият не се противи на брата си, но на всички служи и не роптае, а пребивава в Божие търпение, вярвайки, че с това ще получи по-голяма награда, както говори Господ: „но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб“ (Мат. 20:26-27).
Който вярва, той не е ленив за молитва и не е безгрижен за църковните служби, но всякога внимава за себе си и се моли непрестанно.
Който вярва, никого не осъжда, вярвайки, че всички ще бъдем наказани заради греховете си и всички ще бъдем съдени от Бога, защото с какъвто съд човек съди другите, с такъв ще бъде сам съден.
Който вярва, той не върви по широкия и просторен друм, който води към погибел, но върви по тесния и прескръбен път, вярвайки, че като поскърби по него малко, вечно ще се радва с Господа и с всички светци.
Който вярва, той не остава неразкаян в своите грехове, но ако и да съгреши като човек, кае се, съкрушава се и плаче за греховете си, като се старае да не греши повече.
Който вярва, той не обича да гуляе и не пиянства, избягва срамни и неприлични песни и веселби, но всякога помни смъртта. Такъв мисли за Страшния съден ден и като си спомня всичко това, моли се, пости, от всичко се въздържа и преди смъртта бърза да се приготви как да отговори и какъв отчет ще даде пред Царя на славата.
И така, брате мой, когато видиш, че си преизпълнен с лоши дела, оскъден си и празен откъм доброто, как можеш да се наричащ ти вярващ?
Затова, ако си вярващ, бягай от греха, с плач и стенание се окайвай и като осъждаш сам себе си, остави злите дела, с които си живял досега, и приеми подвига на покаянието и изправлението. Така с добри дела да се явиш пред Царя на славата в оня страшен ден на Съда, в който Той ще възведе всекиму според делата.“

Литература: използван е текст от книгата „Бисери от духовната съкровищница на св. Отци“ СИ 2009 год.

За Ангел Карадаков

Виж още

Значението на светите икони

Братя, вече сме в първото пристанище на Великия пост, Неделя Православна. Църквата спира тук след ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *