Начало / св. Отци / СЛОВО на преподобни Йоан Лествичник специално към Пастира, което ни учи какъв трябва да бъде наставникът на словесните овци

СЛОВО на преподобни Йоан Лествичник специално към Пастира, което ни учи какъв трябва да бъде наставникът на словесните овци

В тая земна книга ти дадох, божествени отче, последното място. Но съм уверен, че в небесната и божествена книга ти си записан пръв от всички нас; защото верен е Онзи, Който е казал: последните по мъдрост ще бъдат първи по достойнство (Мат. 20:16).

I l част

Духовният лекар тогава познава дадената му от Бога премъдрост, когато успее да излекува такива страсти, които мнозина те са могли да излекуват.
Заслужава удивление на онзи учител, който е направил способните юноши знаещи мъже; но онзи, който е умъдрил и издигнал да съвършенство невежите и тъпоумните. Изкуството на ездачите тогава се вижда и похвалява, когато те и на лоши коне побеждават своите противници и запазват конете. Ако ти си получил от Бога дар да предвиждаш бурите, то открито предупреждавай за тях онези, които са тебе на кораба. Ако ли не, ти ще си виновен за разбиването на кораба, защото всички с пълно доверие са възложили на тебе да го насочваш. Виждал съм лекари, които не предупредиха болните за причините за усилване на болестта и така станаха виновни за много усилия и скърби и у болните и у себе си. Доколкото настоятелят вижда, че както послушниците, така и мирските посетители му вярват, дотолкова той е длъжен със страх да пази себе си във всичко, което върши и говори, знаейки, че всички гледат на него като на главен пример и приемат всичко от него като правило и закон.
Любовта е белегът на истинския пастир; защото от любов Великият Пастир на овцита (Евр. 13:20) предаде Себе Си на разпятие. Когато говориш на братята, приписвай на себе си онези съгрешения, които трябва да изобличиш у един или друг от тях; по такъв начин ти винаги ще бъдеш свободен от излишна срамежливост. Огорчавай навреме болния, за да не застарее в своята болест или да не умре от проклето мълчание. Мнозина приемат мълчанието на кормчията за признак на благополучно плаване, докато ударят на скала. С послушание, както великият Павел пише до Тимотей: настоявай, казва той, навреме и не навреме (2 Тим. 4:2). Навреме, което означава според мене такова време, когато изобличаваните приемат изобличението добродушно; а не навреме, когато то ги огорчава. Защото изворите не престават да изливат своите струи и тогава, когато няма нито един жаден.
Някои игумени имат някаква природна срамежливост, поради която те често мълчат, дори когато не трябва да мълчат. В такъв случай да не се отказват за постъпват така, както постъпват обикновените учители с учениците и писмено да изложат наставленията, необходими за братята. Нека чуем какво казва Божественият глас на някои: отсечи я: защо само да изтощава земята? (Лук. 13:7); и пак: махнете, прочее, злия измежду си (1 Кор. 5:13); и още: А ти не се моли на тоя народ (Иер. 7:16). И за Саул също е казано на Самуил (1 Царств. 16:1). Пастирите трябва да знаят всичко това и да внимават към кого, как и кога трябва да прилагат такива мерки; защото няма нищо по-истинно от Бога.
Ако някой, бидейки изобличен насаме, не се засрами, такъв превръща и изобличаването му пред мнозина в повод за по-голямо безсравие, като доброволно е презрял своето спасение. Забелязвам и тук онова, което видях у мнозина благоразумни болни, които, съзнавайки своята стеснителност и немощ, молеха лекарите да ги вържат, масар лекарите и да не искаха това, и да ги лекуват при доброволно насилие; защото техният дух бе бодър поради застарелите им лоши привички. Като видях такова разположение у тези болни, аз замолих лекарите да ги послушат. Ръководителят не бива да казва на всички, които идват за послушание: игото Ми е благо, и бремето Ми леко (Мат. 11:30); но трябва да преценява и да избира подходящи лекарства. За отегчените от големи грехове и склонни към отчаяние е подходящо второто лекарство; а за склонните към високоумие и самомнение – първото средство.
Някои, като имат намерение да тръгнат на дълъг пат, разпитват онези, които познават пътя и научават от тях, че той е прав, гладък и безопасен; и като чуят това, те скоро се отпускат в пътуването и на средата на пътя претърпяват нещастие или пък се връщат назад, понеже не са подготвени да понесат скърбите, които ги чакат. От това трябва да правим заключение и за противното. Където Божествената любов е докоснала сърцето, там жестоките думи не могат да уплашат. Където има страх от геената, там има търпение във всички трудове и скърби. Където е явна надеждата за Небесното Царство, там е и презрението към всичко земно.
Добрият войвода е длъжен ясно да знае състоянието и устройването на всекиго от своите подчинени. Може би някои от неговата дружина могат заедно с него да се сражават пред полка на всички сподвижници, а може да има и способни за единоборство, които трябва да бъдат насочени по пътя на базмълвието. Капитанът не може сам да спаси кораб, без помощта на корабния персонал. Лекарят не може да изцери болния, ако болният не убеди лекаря с молба и не разкрие раната си с пълно доверие. Ония, които са се срамували от лекарите, са ставали причина раните им да загинат; а мнозина често са и умирали.

Текст: „Лествица“- Св. Йоан Лествичник – издава св. Вмчк Георги Зограф

За Ангел Карадаков

Виж още

„Въпреки че съм починал, жив съм…“ спомени за св. Йоан Шанхайски

Свети Йоан (Максимович) Шанхайски и Сан-Франциски казва тези думи, като се явява, вече след кончината ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *