Начало / св. Отци / Св. Силуан Атонски за покаянието

Св. Силуан Атонски за покаянието

Когато плачем за греховете си и смиряваме душите си, нямаме видения, а и самата душа не желае да има такива. А когато оставим плача и смирението, виденията идват и ние спокойно можем лесно да се увлечем по тях. 
Дълго време не разбирах защо трябва да се съкрушаваме, за да ни прости Господ греховете. По-късно разбрах, че който няма сърдечно съкрушение, не може да устои в смирението, защото злите духове на гордостта внушават и на нас гордост, а Господ ни учи на кротост, смирение, любов, чрез които душата намира покой. 
Господ обича онази душа, която е мъдра и мъжествена. Ако у нас няма ни едното, ни другото, то трябва да молим за това Бога и да слушаме внимателно духовника, в когото живее благодатта на Светия Дух. Това трябва да прави особено човек, чийто ум е повреден от бесовски действия. Такъв не трябва да се доверява в нищо на себе си, а само на своя духовен отец. 


Адам, бащата на вселената, знаел в рая сладостта на Божията любов и затова, когато бил изгонен от там заради сторения грях и се лишил от тази сладост, горко страдал и с велико ридание огласял земята. Душата му се терзаела: „Любимия Бог оскърбих”. Не толкова за рая и неговата красота скърбял Адам, колкото за това, че се лишил от Божията любов, която всяка минута ненаситно влече душата към Бога. 
След изгонването му от рая душата на Адам заболяла и много сълзи пролял той от скръб. Така всяка душа, познала Господа, ревнува по Него и говори: „Къде си, Господи? Къде си, моя Светлина? Защо скри лицето Си от мен, и душата ми дълго не Те открива и страда, и сълзи пролива по Теб?” 
О, Адаме, наш баща, запей ни Господня песен, за да чуе цялата земя и всички да издигнат умовете си към Бога, да се усладят от мелодията на тази небесна песен и да забравят своята мъка. 
Когато бях млад, обичах да си мисля: „Господ се възнесе на небето и нас очаква там. Но за да бъдем с Него, трябва да сме Му подобни или пък да бъдем подобни на деца – смирени и кротки, да Му служим, и тогава по Неговите думи: „Където съм Аз, там ще бъде и Моят слуга”, и ние ще бъдем с Господа в Царството небесно…” 
Възлюбени, нека да се смирим, за да бъдем достойни за Божията любов, за да ни украси Господ със Своята кротост и смирение, за да станем достойни за небесните обители, които Бог ни е приготвил. 
Господ обича всички хора, но най-много обича тези, които Го търсят.
Обичащата Господ душа не може да не се моли, защото тя се увлича по Него от благодатта, която е познала в молитвата. 
За място на нашата молитва са ни дадени православните храмове. В храма службата се извършва по богослужебни книги, но нито храма можеш със себе си да вземеш, нито книги винаги да намериш… А вътрешната молитва е навсякъде и винаги с тебе. В храма се извършват божествените служби и Дух Божий живее в него, но душата е по-добър храм Божий – който се моли в душата си, за такъв човек целият свят е станал храм… 
Мнозина се молят устно и по книга, и това е добре – Господ приема тяхната молитва. Но ако някой се моли Богу, а мисли за друго, неговата молитва Бог няма да послуша. 
Ако имаш някакво видение или сън – не му се доверявай, защото ако е от Бога, Бог Сам ще ти даде да разбереш това. Онази душа, която не познава вкуса на Дух Светий – не може да разбере откъде са виденията. Врагът дава на душата някаква сладост, смесена с тщеславие, за да я подтикне към прелест. 
Отците казват, че при сатанинските видения душата винаги се чувства смутена. Но така е само при смирената душа, която се счита недостойна да има видения… тщеславната душа не изпитва нито страх, нито се смущава от тях, защото тя сама търси виденията и се счита достойна да ги има, затова врагът лесно я лъже. 
Небесното се познава чрез Дух Светий, а земното чрез ума. Но който иска да познае Бога само чрез ума, то такъв е изпаднал в прелест, защото Бог се познава само чрез дадената от Духа благодат. 
Ако чрез ума си виждаш бесове, смири се и се постарай да ги прогониш, бързо отиди при духовния си старец, на когото си се предоставил. Всичко му открий и тогава Господ ще те помилва и ще те избави от прелъстяване. А ако решиш, че в духовния живот знаеш повече от духовника и престанеш да говориш с него и да му изповядваш какво се случва с теб, за тази ти гордост непременно ще те постигне нещо за вразумление. 
Защо св. отци са поставили послушанието по-горе от поста? 
Затова защото от подвизите извършени без послушание се ражда тщеславие, а послушливият всичко изпълнява така, както му е казано, и няма повод да се гордее. Освен това спазващият послушание отсича своята воля и във всичко се подчинява и слуша духовния си отец, като по този начин се явява свободен от всяко забравяне и чисто и неразсеяно може да се моли. При послушливия в ума му е само Бог и казаното от стареца, а у непослушливия умът е зает с разни дела, често и с осъждане на стареца, заради което не може да съзерцава Бога. 


Превод: дякон Емил ПАРАЛИНГОВ         

За Ангел Карадаков

Виж още

За виденията и дяволските изкушения

Една вечер, разказва св. Паисий, докато се молех седнал на една стълбичка, изведнъж чух звуци ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *