Начало / св. Отци / СЛОВО на преподобния Йоан Лествичник специално към Пастира, което ни учи какъв трябва да бъде наставникът на словесните овци

СЛОВО на преподобния Йоан Лествичник специално към Пастира, което ни учи какъв трябва да бъде наставникът на словесните овци

В тая земна книга ти дадох, божествени отче, последното място. Но съм уверен, че в небесната и божествена книга ти си записан пръв от всички нас; защото верен е Онзи, Който е казал: последните по мъдрост ще бъдат първи по достойнство (Мат. 20:16).

I част

Истински пастир е онзи, който може да издири погиналите словесни овци и да ги поправи със своето незлобие, усърдие и молитва. Духовен ръководител е онзи, който е получил от Бога и чрез собствени подвизи такава духовна сила, че може да спаси душевния кораб не само от тревожни вълнения, но и от самата бездна.
Духовен лекар е онзи, който е придобил и тяло, и душа свободни от страсти, и вече не му е нужно никакво лекуване от другите. Истински учител е онзи, който е приел непосредствено от Бога книга на духовния разум, написана в ума с Божия пръст, т.е. чрез действието на висшето осияние (осенение) и вече няма нужда от други книги. За учителите се смята за недостатък да дават наставления, преписани от съчиненията на други, както и за художниците, които правят само копия от чужди картини.
Като наставляваш по-долните, учи се сам отначало свише; и от вещественото се учи на духовното и не забравяй оногова, който е казал: не от човеци, нито от човек (Гал. 1:1) проповядвах учението. Защото никога никога земното не може да изцери земните. Опитният кормчия спасява кораба; и добрият пастир ще съживи и ще излекува болните овци. Доколкото тези овци, преуспявайки непрестанно, следват своя пастир, дотолкова и той ще бъде длъжен да дава за тях отговор на Домовладиката. Пастирят трябва да удря със силно слово, като с камък, по онези овци, които от мързел или чревоугодие изостават от стадото; защото и това е признак на добрия пастир.
Когато тези овци, поради дневната жега, т.е. от телесно разпалване, започват да дремят душевно, тогава пастирът, с поглед към небето, е длъжен още по-усърдно да бодърства над тях; защото във време на такава жега много от тях стават плячка на вълците. Впрочем, ако и тези духовни овци, по примера на безсловесните овци, във време на горещините навеждат ниско към земята главата на своята душа, то ние имаме свидетелство, което ни ободрява: сърце съкрушено и смирено Бог не ще презре (Пс. 50:19). Блажена е негнусливостта у лекарите, а у наставниците – безстрастието; защото онези без отвращение смело пристъпват към лечение за всяка смърдяща рана, а тези могат да възкресят всяка умряла душа. Предстоятелят е длъжен да се моли и за това, да има към всички състрадание и разположение съобразно тяхното достойнство (т.е. според свойствата и душевните нужди на всекиго), та и той, както някога се е случило с Яков (Бит. 37), да не прични вреда и на любимия си ученик и на събратята, което обикновено се случва с онези предстоятели, които още не са придобили душевни чувства, дълго обучени да различават добро от зло (Евр. 5:14).
Голям срам е за наставника да се моли на Бога да даривя на послушника това, което само той още не е придобил. Както онези, които са видели лицето на царя и са станали негови приятели, ако пожелаят, могат да му представят и да направят участници в неговата слава н само слугите му, но и непознати нему, дори и враговете му; така разбирай и за светиите. Приятелите се срамуват да откажат в нещо на своите най-искрени приятели, но ги слушат, а понякога може би неволно биват убеждавани от тях. Добре е да придобием приятели, но приятели духовни; защото никой толкова не ни помага в преуспяването в добродетелите. Един от Боголюбците му каза, че макар Бог винаги да награждава Своите раби с небесни дарове, това се случва на-много в ежегодните и Господски празници.
Духовният лекар е длъжен да се свободи напълно от всички страсти, за да може при случаи престорено да показва някоя от тях и особено гнева. А ако той не е отхвърлил страстите напълно, той не би могъл равнодушно да вземе върху себе си техните маски. Аз видях един кон, който бе обязден, но не напълно, и вървеше спокойно, докато го държаха здраво за юздата, но щом го отпуснаха малко, той хвърли своя ездач. Тази притча говори предимно за две страсти; желаещите  да изследва, нека изследват с усилие…

Текст: „Лествица“- Св. Йоан Лествичник – издава св. Вмчк Георги Зограф

За Ангел Карадаков

Виж още

Старецът Герман Ставровуни

Старецът Герман е роден в с. Авгора, в района на Фамагуста в Кипър през 1906 ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *