Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В тая земна книга ти дадох, божествени отче, последното място. Но съм уверен, че в небесната и божествена книга ти си записан пръв от всички нас; защото верен е Онзи, Който е казал: последните по мъдрост ще бъдат първи по достойнство (Мат. 20:16).
I част
Истински пастир е онзи, който може да издири погиналите словесни овци и да ги поправи със своето незлобие, усърдие и молитва. Духовен ръководител е онзи, който е получил от Бога и чрез собствени подвизи такава духовна сила, че може да спаси душевния кораб не само от тревожни вълнения, но и от самата бездна.
Духовен лекар е онзи, който е придобил и тяло, и душа свободни от страсти, и вече не му е нужно никакво лекуване от другите. Истински учител е онзи, който е приел непосредствено от Бога книга на духовния разум, написана в ума с Божия пръст, т.е. чрез действието на висшето осияние (осенение) и вече няма нужда от други книги. За учителите се смята за недостатък да дават наставления, преписани от съчиненията на други, както и за художниците, които правят само копия от чужди картини.
Като наставляваш по-долните, учи се сам отначало свише; и от вещественото се учи на духовното и не забравяй оногова, който е казал: не от човеци, нито от човек (Гал. 1:1) проповядвах учението. Защото никога никога земното не може да изцери земните. Опитният кормчия спасява кораба; и добрият пастир ще съживи и ще излекува болните овци. Доколкото тези овци, преуспявайки непрестанно, следват своя пастир, дотолкова и той ще бъде длъжен да дава за тях отговор на Домовладиката. Пастирят трябва да удря със силно слово, като с камък, по онези овци, които от мързел или чревоугодие изостават от стадото; защото и това е признак на добрия пастир.
Когато тези овци, поради дневната жега, т.е. от телесно разпалване, започват да дремят душевно, тогава пастирът, с поглед към небето, е длъжен още по-усърдно да бодърства над тях; защото във време на такава жега много от тях стават плячка на вълците. Впрочем, ако и тези духовни овци, по примера на безсловесните овци, във време на горещините навеждат ниско към земята главата на своята душа, то ние имаме свидетелство, което ни ободрява: сърце съкрушено и смирено Бог не ще презре (Пс. 50:19). Блажена е негнусливостта у лекарите, а у наставниците – безстрастието; защото онези без отвращение смело пристъпват към лечение за всяка смърдяща рана, а тези могат да възкресят всяка умряла душа. Предстоятелят е длъжен да се моли и за това, да има към всички състрадание и разположение съобразно тяхното достойнство (т.е. според свойствата и душевните нужди на всекиго), та и той, както някога се е случило с Яков (Бит. 37), да не прични вреда и на любимия си ученик и на събратята, което обикновено се случва с онези предстоятели, които още не са придобили душевни чувства, дълго обучени да различават добро от зло (Евр. 5:14).
Голям срам е за наставника да се моли на Бога да даривя на послушника това, което само той още не е придобил. Както онези, които са видели лицето на царя и са станали негови приятели, ако пожелаят, могат да му представят и да направят участници в неговата слава н само слугите му, но и непознати нему, дори и враговете му; така разбирай и за светиите. Приятелите се срамуват да откажат в нещо на своите най-искрени приятели, но ги слушат, а понякога може би неволно биват убеждавани от тях. Добре е да придобием приятели, но приятели духовни; защото никой толкова не ни помага в преуспяването в добродетелите. Един от Боголюбците му каза, че макар Бог винаги да награждава Своите раби с небесни дарове, това се случва на-много в ежегодните и Господски празници.
Духовният лекар е длъжен да се свободи напълно от всички страсти, за да може при случаи престорено да показва някоя от тях и особено гнева. А ако той не е отхвърлил страстите напълно, той не би могъл равнодушно да вземе върху себе си техните маски. Аз видях един кон, който бе обязден, но не напълно, и вървеше спокойно, докато го държаха здраво за юздата, но щом го отпуснаха малко, той хвърли своя ездач. Тази притча говори предимно за две страсти; желаещите да изследва, нека изследват с усилие…
Текст: „Лествица“- Св. Йоан Лествичник – издава св. Вмчк Георги Зограф
