Начало / Интереси / беседи / ВТОРА БОЖИЯ ЗАПОВЕД – НЕ СИ ПРАВИ КУМИР И НИКАКВО ИЗОБРАЖЕНИЕ НА ОНОВА, ЩО Е ГОРЕ НА НЕБЕТО, ЩО Е ДОЛУ НА ЗЕМЯТА, И ЩО Е ВЪВ ВОДАТА, ПОД ЗЕМЯТА, НЕ ИМ СЕ КЛАНЯЙ И НЕ ИМ СЛУЖИ.

ВТОРА БОЖИЯ ЗАПОВЕД – НЕ СИ ПРАВИ КУМИР И НИКАКВО ИЗОБРАЖЕНИЕ НА ОНОВА, ЩО Е ГОРЕ НА НЕБЕТО, ЩО Е ДОЛУ НА ЗЕМЯТА, И ЩО Е ВЪВ ВОДАТА, ПОД ЗЕМЯТА, НЕ ИМ СЕ КЛАНЯЙ И НЕ ИМ СЛУЖИ.

Докато Първата Божия заповед бе насочена към идолопоклонството, като например приемането на повече богове и отхвърлянето на истинния и единен Бог, то Втората Божия заповед е насочена към практикуването вече на идолопоклонството. Кланянето на идоли направени от човешки ръце, такива, които нямат духът Божи, защото са сътворени и измислени от човека. Днес мнозина от така наречените „християни“ обвиняват Православната Църква, че практикува идолопоклонство, покланяйки се на Пречистите и Свети Икони. Затова нека да си поговорим малко за почитането на иконите и тяхното място в Църквата.
В традицията на Православната ни Църква е утвърдено (на седмия вселенски събор) почитането на св. Икони, които някои в своето духовно безумие отхвърлят. Ще приведем само някой от правилата на св. Църква относно почитането на иконите. Например правило 9 на VII Вселенски събор гласи: „Всички детински басни… лъжливи съчинения против пречестните икони трябва да се предават на Цариградската епископия, за да се пазят при другите еретически книги. А в случай, че се окаже някой да скрива такива (книги), ако е епископ, презвитер или дякон, да бъде низгвернат от чин, а ако е мирянин, да бъде отлъчен от църковно общение“.
Правило 82 на VI  то гласи: „На накои свещени икони се изобразява посочвано с пръст от Предтеча агне, което било прието като знак на благодат, чрез закон, показвайки на истинското агне  – Христа, нашия Бог. Като почитаме древните образи и сенки, предадени на църквата като символи и предначертания на истината, ние предпочитаме благодатта и я приемаме като изпълнение на закона. Затова, за да може и в живописните произведения да се представя на погледа на всички съвършеното, заповядваме: от сега занапред на иконите наместо старото агне да се рисува в човешки образ Агнето, което взело върху си греховете на света – Христос нашия Бог, та съзерцавайки чрез този образ висотата на смирението на Бог-Слово, да се напомня за живота Му в плът, за страданията и спасителната Му смърт, и станалото по такъв начин изкупление на света“.
Догмат на триста шестдесет и седемте свети отци на Седмия вселенски събор в Никея (787 г.) Пазим без нововъведения всички с писание или без писание установени за нас църковни предания, едно от които е за иконописта. То е съгласно с проповедта на евангелската история и служи за уверение в истинското, а не въображаемо въплъщение на Бога Слово и за други подобни ползи. Защото, когато едни неща се показват чрез други, те несъмнено се уясняват едно чрез друго. Това е така, ние, ходейки като по царски път и следвайки от Бога внушеното учение на светите наши отци и преданието на Вселенската църква (пък знаем, че тя е на Духа Свети, Който пребъдва в нея), с пълна достоверност и грижливо изследване определяме: честните и свети икони, нарисувани с шарки и направени от дребни камъчета и от друго годно за такава работа вещество, да се поставят тъй, както изображението на честния и животворящ Кръст, в светите Божии църкви, върху свещени съсъди и одежди, на стени и на дъски, в къщи и по пътища, – както иконите на Господа, Бога и Спасителя нашего Иисуса Христа, и на непорочната Владичица наша света Богородица, така също и на всички свети и преподобни мъже. Защото, колкото по-често те биват гледани изобразени на иконите, толкова повече онези, които ги гледат, биват подтиквани да си спомнят и да обичат първообразите, да ги почитат с целуване и почтително поклонение, – не с истинското богопоклонение, което, според нашата вяра, подобава само на божественото естество, но почитане като онова, с което се отдава чест на изображението на честния и животворящ Кръст, на светото Евангелие и на други светини чрез кадене тамян и поставяне свещи, – какъвто благочестив обичай имало и у древните. Защото честта, отдавана на образа, минава върху първообраза, и който се покланя на иконата, покланя се на съществото на изобразения на нея. Така се потвърждава учението на светите наши отци, сиреч преданието на Вселенската Църква, която открай до край земя е приела Евангелието. (© Православен катехизис, Синодално издателство, 1991)
Не за първи път хора заслепени от гордостта си възстават против св. Църква и нейните догми. Още през 787 година, когато бил свикан Седмия Вселенски събор имало такива, които обаче св. Отци вдъхновени от Св. Дух победили в словесен спор.  Православната Църква е излъчила бележити по ученост и енергия борци за иконопочитанието. Те се възглавяват от св. Йоан Дамаскин и от Св. Теодор Студит. Закрилниците на Православието разкривали догматическата необоснованост на иконоборците и победили с истината. Св. Йоан Дамаскин пише: „Наистина, Бог е незрим, но Бог Слово се явил в плът, и Отец родил Своето предвечно Слово, Своя Образ (Колос. 1:15), следователно, възможно е да бъде предаден образът на въплътилия се Господ. Кой пръв е направил изображението? – пита св. Йоан Дамаскин. Сам Бог пръв ръдил Единородния Си Син и Своето Слово, живото Свое изображение и Сам сътворил човеа по Свой образ и подобие… И както Словото не се е изменило, като се явило в плът, тъй и плътта не се изменила, като станала Слово, или по-точно, като станала едно със Словото и по ипостас. Поради това и аз смело изобразявам невидимия Бог не като невидим, но като станал заради нас видим в плът и кръв. Наистина, човешката природа, възприета от Словото, се осветила и обожествила, но тя си останала по природа такава, каквато е била – плът, одушевена от словесна и разумна душа“. С други думи, като се съединила с божествената природа на Христа, човешката Му природа станала достойна за свещено изображение. 
Същите мисли развива и св. Теодор Студит. Той пише: „Ако Господ наш Иисус Христос е неизобразим, то Той е неосезаем, а ако е осезаем, то Той е и изобразим. Да се отрича тази истина е смешно, защото такива са свойствата на тялото: те са достъпни за осезание и изображение. Как може да не бъде изобразим Христос, когато Той е могъл да страда? Ако Той е изобразим и може да страда, то, разбира се, трябва и да Му се покланяме пред Неговото изображение“.
Почитането на иконите за мнозина днес е непонятно; смятат дори, че то е израз на суеверие и идолопоклонство, тъй като Бог във втората Си заповед казва на хората да не правят никакви кумири т.е. идоли и да не им се кланят. Но може би така си мислят, защото са прекъснали нравственото си единение с Църквата и така са отпаднали от кораба на Спасението, в който мнозина се спасяват. 
Нека да помним, че почитането на иконите не е нито идолопоклонство нито отстъпление, то е точно обратното пазене на завещаното ни от св. Отци. Да помним също, че честта, оказвана на образа т.е. на иконата минава върху първообраза, и който се покланя на иконата, покланя се на съществото на изобразения на нея. Нека да се пазим от човешкото мъдруване, което се опитва да навлезе и в Св. Църква, да държим здраво учението на Отците, които вдъхновени от Св. Дух запазиха Църквата от всякаква злоумисъл, която би съблазнила мнозина.

За тези, които искат да прочетат повече – Точно изложение на православната вяра

За Ангел Карадаков

Виж още

Беседа: Римската църква до великата схизма и начало на християнството в Рим (ВИДЕО)

Как се развива християнската проповед в Рим, както и християнската църква до великата схизма от ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *