Двамата слепци

                                                           Архм. Серафим Алексиев

Сговориха се двама души слепи да си направят за обяд сърми. Доколкото можа, помогна всеки, и ето че обядът се стъкми. Устроиха гуляй богат на двора. За маса бе им пънът край стобора. Те седнаха спокойно да обядват. Ала единият започна да покрадва. Сърмичките видяха му се вкусни, и както сладко мляскаше със устни, вместо една, той взимаше по две… А там съсед из двора си снове, с внимание  следи, какво тук става, и все изпод око ги наблюдава.Сърмите пущат хубав аромат и още повече възбуждат глад. А лакомият гълта ненаситно и все слухти към брата любопитно. Но колкото по-лакомо ядеше, той толкова се повече боеше, че другият надхитря го все пак под щита на обгърналий ги мрак. “Що правиш? — той извика изведнъж — По две сърми ти взимаш наведнъж!” На другия това се странно стори и, както дъвчеше, му отговори: “Не, братко, взимам само по една и ям я пестеливичко със хляб! А как видя ти моята вина, когато също като мен си сляп?” Тогаз съседът някъде отзади съвсем се неочаквано обади: “Той мисли, че ядеш по две, защото сам прави тъй! Закон е туй на злото: Нечестният нечестни вижда всъде. По себе си за другите той съди!”                                                                                                           19 декември 1977 г.

За Ангел Карадаков

Виж още

Молитвеното правило

Правилото за молитвата е лекарството, което ни помага да напреднем в нашето пътуване към Бога ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *