Начало / Интереси / Проповеди / Преображение Господне

Преображение Господне

Преобразил Си се на планината Христе Боже, като Си показал на Твоите ученици славата Си.

Братя и сестри,

Днес св. Църква тържествено чества едно от най – Важните събития из живота на Господа Иисуса Христа – Неговото чудно преображение.
„Днес е бездна от непристъпна светлина. Днес блести божественото изливане, необезпокоявано на Таворската планина озарява апостолите. Сега се вижда невидимото за човешките очи: земното тяло сияе с Божествено сияние; от смъртното тяло извира славата на Божественото. Сега Тавор ликува и се радва, на тази планина се уверяваме във възкресението на мъртвите и Господ се показва на умрелите и на живите.
Според църковната година, която започва от първи септември. Празникът Преображение Господне е дванадесетият поред „Господски“ празник, последният от дванадесетте празници, честващи събития от живота на Господ и Спасител Иисус Христос.
От дълбока древност Св. Църква чества явяването на Господа в небесната слава като голям Господски празник.

В 33-тата година от земния Си живот, шест дни след беседата с учениците си за Своите волни страдания, кръстна смърт и Възкресение, Господ се преобразил на планината Тавор пред погледа на трима от своите ученици: Петър, Йоан и Яков.

За светоотеческите тълкования събитието на Тавор не е алегория, а е събитие от огромна важност за човечеството и космоса. Христовото Преображение е начало на Неговото славно възкресение и откриване на царството на Бога. В преображението виждаме откриването на Св. Троица. Св. Дионисий Ареопагит казва: „Божествения мрак е тази непристъпна светлина, в която според думите на Писанието (l Тим. 6:16) живее Бог. И понеже Той от извънредно сияние е невидим, в Него пребивава само този, който е достоен да знае и вижда Бога, и истински пребивава в Него, надвиждане познание.“
В днешното апостолско четиво св. ап. Петър уверява вярващите от всички времена в чудото, което се случило и пред неговите очи на планината Тавор. Било малко преди спасителните страдания, когато Господ се преобразил и заблестял от нетварната светлина на божствеността. И това станало, за да се уверят учениците Му, че действително е Син Божи и така да не се разколебаят по-късно от страданията, кръста и гроба.
Тази светлина, братя, е Божията благодат, която просвещава всеки човек и създава предпоставки да се култивира и расте истината. Храта, които не отхвърлят този дар Божи, знаят, че Христос е единствената истина. Знаят също, че Христос е единственият път, който води към Бог Отец, към извора на живота. Апостолите Петър, Йоан и Яков познали тази истина със сетивата си, с очите и ушите си. Видели и чули Господ на планината Тавор. Това обаче не било достатъчно. Трябвало да го приемат и с вярата, със собствената си воля и впоследствие да обикнат и да почитат Бог Отец.
Нашият Бог, братя, се открива на хората в личността на Богочовека Иисус Христос. И които вярват, че действително Господ е Божият Син, в Когото благоволи Отец, се превръщат и самите те в свидетели на едната и единствена истина. Това направили апостолите, техните ученици и учениците на техните ученици в течение на вековете.
Преображението, при което нетварната светлина е станала видима, обхваща двете природи на Господ – Божествената и Човешката. Но при това Той не става различен, а показва Божестевената слава чрез тялото Си, доколкото това може да се види с очите, обвързани с телесната природа. „Когато Христос се преобразява, Той  всъщност не става друг, но отваряйки очите на Своите ученици и от слепи, превръщайки ги в зрящи. Той се явява такъв, какъвто е Бил“. казва св. Йоан Дамаскин.
Човекът  е призван за вечността, той е участник в нея посредством духа си, а след Второто идване на Господ Иисус Христос, ще бъде и с тялото си.
Тогава ще настъпи пълната хармония между дух и тяло. Тогава Божествената светлина видимо ще се отразява от човешкото тяло. Това ще бъде преобразеното тяло на човека (Фил. 3:21) с преобразеният негов ум (рим. 12:2), които той ще има след Второто идване на Господ на земята.

Братя и сестри,

На планината апостолите заспиват! Като се събуждат виждат Преображението и чуват Божия глас. Така и ние, когато сме налегнати от духовен сън, сме слепи и глухи за Божествените изяви в природата, в човешката история и в личния ни живот. Трябва да се събудим духовно, за да осияе и нас – сетивата, милите, душите и сърцата ни – Христовата светлина. Ако сме будни духовно, с духовните си сетива ще чуем небесната реч и ще видим неизказани неща. 
Нека да се молим на Бога, да освети нас, така че да се пропъдят лошите ни помисли, долните ни желания, лъжата и лукавството и да се освети духът и нашият избор във всяка стъпка от живота ни. Амин.

За Ангел Карадаков

Виж още

Единството в Св. Троица

„Три са, които свидетелсват на небето: Отец, Син и Св. Дух, и тия три са ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *