Начало / Интереси / Проповеди / Преображение Господне

Преображение Господне

Преобразил Си се на планината Христе Боже, като Си показал на Твоите ученици славата Си.

Братя и сестри,

Днес св. Църква тържествено чества едно от най – Важните събития из живота на Господа Иисуса Христа – Неговото чудно преображение.
„Днес е бездна от непристъпна светлина. Днес блести божественото изливане, необезпокоявано на Таворската планина озарява апостолите. Сега се вижда невидимото за човешките очи: земното тяло сияе с Божествено сияние; от смъртното тяло извира славата на Божественото. Сега Тавор ликува и се радва, на тази планина се уверяваме във възкресението на мъртвите и Господ се показва на умрелите и на живите.
Според църковната година, която започва от първи септември. Празникът Преображение Господне е дванадесетият поред „Господски“ празник, последният от дванадесетте празници, честващи събития от живота на Господ и Спасител Иисус Христос.
От дълбока древност Св. Църква чества явяването на Господа в небесната слава като голям Господски празник.

В 33-тата година от земния Си живот, шест дни след беседата с учениците си за Своите волни страдания, кръстна смърт и Възкресение, Господ се преобразил на планината Тавор пред погледа на трима от своите ученици: Петър, Йоан и Яков.

За светоотеческите тълкования събитието на Тавор не е алегория, а е събитие от огромна важност за човечеството и космоса. Христовото Преображение е начало на Неговото славно възкресение и откриване на царството на Бога. В преображението виждаме откриването на Св. Троица. Св. Дионисий Ареопагит казва: „Божествения мрак е тази непристъпна светлина, в която според думите на Писанието (l Тим. 6:16) живее Бог. И понеже Той от извънредно сияние е невидим, в Него пребивава само този, който е достоен да знае и вижда Бога, и истински пребивава в Него, надвиждане познание.“
В днешното апостолско четиво св. ап. Петър уверява вярващите от всички времена в чудото, което се случило и пред неговите очи на планината Тавор. Било малко преди спасителните страдания, когато Господ се преобразил и заблестял от нетварната светлина на божствеността. И това станало, за да се уверят учениците Му, че действително е Син Божи и така да не се разколебаят по-късно от страданията, кръста и гроба.
Тази светлина, братя, е Божията благодат, която просвещава всеки човек и създава предпоставки да се култивира и расте истината. Храта, които не отхвърлят този дар Божи, знаят, че Христос е единствената истина. Знаят също, че Христос е единственият път, който води към Бог Отец, към извора на живота. Апостолите Петър, Йоан и Яков познали тази истина със сетивата си, с очите и ушите си. Видели и чули Господ на планината Тавор. Това обаче не било достатъчно. Трябвало да го приемат и с вярата, със собствената си воля и впоследствие да обикнат и да почитат Бог Отец.
Нашият Бог, братя, се открива на хората в личността на Богочовека Иисус Христос. И които вярват, че действително Господ е Божият Син, в Когото благоволи Отец, се превръщат и самите те в свидетели на едната и единствена истина. Това направили апостолите, техните ученици и учениците на техните ученици в течение на вековете.
Преображението, при което нетварната светлина е станала видима, обхваща двете природи на Господ – Божествената и Човешката. Но при това Той не става различен, а показва Божестевената слава чрез тялото Си, доколкото това може да се види с очите, обвързани с телесната природа. „Когато Христос се преобразява, Той  всъщност не става друг, но отваряйки очите на Своите ученици и от слепи, превръщайки ги в зрящи. Той се явява такъв, какъвто е Бил“. казва св. Йоан Дамаскин.
Човекът  е призван за вечността, той е участник в нея посредством духа си, а след Второто идване на Господ Иисус Христос, ще бъде и с тялото си.
Тогава ще настъпи пълната хармония между дух и тяло. Тогава Божествената светлина видимо ще се отразява от човешкото тяло. Това ще бъде преобразеното тяло на човека (Фил. 3:21) с преобразеният негов ум (рим. 12:2), които той ще има след Второто идване на Господ на земята.

Братя и сестри,

На планината апостолите заспиват! Като се събуждат виждат Преображението и чуват Божия глас. Така и ние, когато сме налегнати от духовен сън, сме слепи и глухи за Божествените изяви в природата, в човешката история и в личния ни живот. Трябва да се събудим духовно, за да осияе и нас – сетивата, милите, душите и сърцата ни – Христовата светлина. Ако сме будни духовно, с духовните си сетива ще чуем небесната реч и ще видим неизказани неща. 
Нека да се молим на Бога, да освети нас, така че да се пропъдят лошите ни помисли, долните ни желания, лъжата и лукавството и да се освети духът и нашият избор във всяка стъпка от живота ни. Амин.

За Ангел Карадаков

Виж още

Слово на Св. Йоан Дамаскин за поклонението на светите икони

Тъй като някои ни порицават за това, че се покланяме и почитаме иконите на нашия ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *