http://www.sveta-nedelia.org |
А когато дойде вкъщи, слепците се
приближиха до Него.И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това?
Те Му казват: да, Господи! Тогава
Той се допря до очите им и рече:
нека ви бъде по вашата вяра. И очите им се отвориха…
(Мат. 8:28-30а)
Братя и сестри,
Днес е седма неделя след Петдесетница, днешното свето евантелие ни разсазва за изцелението на трима човеци, трима страдалци, единият е бесноват, а другите двама слепци. На двама Бог дава зрение, а на третия го избавя от примките на бесовете. По много интересен начин Господ Иисус ги изцелява, на Него му е лесно да каже само изцелени сте, но Той не иска по такъв начин да ги изцери, иска в замяна на нещо, на тяхната вяра. Пита ги вярвате ли, че мога да сторя това, да ви изцеля и те му отговорят да Господи вярваме, че можеш го стори, защото Ти си Този, Който ни и създаде. Тогава след като вече са засвиделствали вярата в Него, Господ им отговаря нека бъде според нея, нека бъде според вашата вяра, ако вярвате достатъчно и не се съмнявате в Мен ще бъдете изцелени, ако ли се усъмните ще се лишите от чудо, от изцеление. Тъй като те на истина вярвали, получили изцеление.
Дивен е Бог в Своите дела, велики са делата на Господа. Велика е и милостта Му. Днес, когато е толкова трудно до се живее, ние постоянно сме пред дилема да вярвам ли, че ще стане това, което искам или да се съмнявам? За жалост повечето от нас избираме втория вариант – да се съмняваме, да се усъмним във великата Божия благодат, която мъртви възкресява.
Молим, просим, искаме, но не получаваме защо е така, защо не получаваме това, което искаме, та нали всичко, което в молитва поискаме ще ни бъде дадено, защо тогава не става, не получаваме? На този ни въпрос апостол Яков отговаря: „Желаете, пък нямате; убивате и завиждате, а не можете да достигнете; препирате се и враждувате, а нямате, защото не просите. Просите, а не получавате, защото зле просите, – за да го разпилеете във вашите сладострастия“ (Иак. 4:2-3). Зле просим за това и не получаваме, Господ чрез тези двама слепци казва и на нас да бъде според вярата ви, да бъде според това колко ми се надявате, колко вярвате в Мен и толкова ще ви се даде. На този, който проси със сърдечна топлота и искрена вяра, ще дам много и премного, а на онзи, който проси, а не вярва, на онзи, който се надява повече на човеци отколкото на Бога няма да дам нищо, защото колкото и да получи той ще го разпилее за своето сладострастие. Затова Господ Иисус Христос не дава на нас, защото ние зле просим, нашите молитви са пълни с омраза, далото ни говорят за нас, дела на ярост, свадливост и сладострастие. Няма да получим нищо защото зле просим.
Но как тогава ще бъдат изпълнени молитвите, какво да сторим та Бог да ни чуе и да изпълни просбите? Първо да променим живота си, да променим себе си, да заживеем по достойно, да станем християни не само на думи, но и на дело. Да почнем по-усърдно да се подвизаваме за Бога, повече да му се надяваме и да отдаваме целият си живот на Него тогава, именно тогава ние ще получим просимото, защото ако имаме вяра колкото синапово зърно, ще речем на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за нас невъзможно. (Матея: 17:20).
Братя и сестри,
Днешното литуртийно св. евангелие ни разказва за чудесата, които Господ е извършил над тези страдалци. Като им е дал зрение. Нека и ние да се постараем да придобием вяра колкото тяхната, да придобием онази вяра, която може планини да премества, вярата на светиите, които като поискали нещо в молитва веднага им било давано.
Вижте каква вяра, каква надежда, те – светиите, са знаели, че каквото и да поискат ще получат, защото силна е била вярата им. Нека да спрем с нашето маловерие, което не прави друго освен да ни погуби. Нека изцяло да се предадем на Господа та, Той да ни води. Вярвайте, че ако това направим, ако спрем да се надяваме на хората, а започнем да се надяваме на Бога, ще достигнем да Вечните селения на Разпнатия и Възкръснал Господ Бог. Амин.