Да даваш израз на своята вяра и възторг към Бога е нещо възвишено, мило, приятно, благородно, спасително. В молитва, слова и песен духовна да изповядваш вярата си в Бога, да величаеш, да възхваляваш могъществото на Бога Вседержител и Творец и тъй да осмисляш времето, посветено на празнична почивка – това е живот за душата и дълг на всеки християнин.
Тъй са мислили блажените отци и учители на Църквата, оставили прекрасни молитвени творби като свидетелство на тяхната вяра, надежда и любов към Бога. Молитвата е израз на духовно просветление и прозрение и зад пределите на видимия свят. Изложени често пъти в дивно поетична форма, с възторжена красива реч, техните писания се явяват като молитва, песен и тържествени химни в изповядване на вярата им в Бога.
В добро настроение ли си – в радост, възторг, с духа си в лекота, с крила към небето готов да полетиш – пей, слави, въздавай Бога!
В скръб ли си – в тревога не се поддавай на униние – в молитва към Бога утеха ще имаш. Тогава нагоре към Бога отправяй ти поглед – моли се, пей, славослови Бога и ще се почувстваш честито, щастливо Божие създание…
†Доростолски Митрополит Иларион
(Този текст е част от предговора към прекрасната книга „Молитвени стихове“, на блаженопочиналия митрополит Иларион).